9. В своята мъдрост ангелите отиват още по-далеч, казвайки, че от Господ произлизат не само всяко добро и всяка истина, но също всеки живот. Думите си те потвърждават така: нищо не може да същества от само себе си, но [само] от нещо предходно; следователно, всичко същества от Първо, което ангелите наричат истинска същност на целия живот, като пак така и пребъдва, защото пребъдване значи постоянно съществуване; онова пък, което не се удържа чрез посредници, постоянно свързано с Първото, незабавно се разпада и изчезва. При това ангелите добавят, че същества само един извор на живота, а Животът човешки е течащ от него поток, който, ако не бъде постоянно подхранван от своя извор, тутакси пресъхва. След това казват, че от този Единствен Извор на Живота, който е Господ, не произтича нищо друго освен Божие благо и Божия истина. Въздействащи на всички. Онези, които ги приемат с вяра и живот, обитават на Небето; които обаче ги отхвърлят или ги потискат, заменят Небето с Ада, защото обръщат доброто в зло, истината в лъжа, и живота в смърт. Животът идва от Господ, което [те] потвърждават така: всичко на света се отнася към благото и истината, като животът на волята на човека, който е живот на любовта, се отнася към благото, докато животът на разума на човека, който е живот на вярата, се отнася към истината. Щом всяко добро и всяка истина идват от Небето, значи от там идва и всеки живот. Вярвайки в това, ангелите отказват всяка благодарност за доброто, което вършат, негодуват и се оттегля, ако им го приписват. Чудят се как някой си вярва, че сам е мъдър, че сам върши добро. Онова добро, което ти вършиш за теб самия, те не наричат добро, защото е заради теб самия; добро заради самото него те наричат добро, произтичащо от Божественото, което създава Небето, защото това добро е сам Господ.
