Духовен, но не религиозен?

Ni New Christian Bible Study Staff (isinalin ng machine sa Български)
  

Често хората се определят като "духовни, но не религиозни". Може би това означава, че те смятат, че е вероятно да съществуват някакви духовни "неща" и че физическата вселена не е всичко, което съществува. Това може също така да означава, че човек е отхвърлил, поне до известна степен, обясненията, предлагани от познатите религии - християнство, ислям, будизъм, индуизъм, китайска традиционна религия и т.н.

Това може да е по-скоро отхвърляне на ритуала - на редовното посещаване на служби или на спазването на определени практики - отколкото отхвърляне на мисловна структура. Може да означава, че някой е мислил дълбоко и е изследвал усилено, но все още не е намерил организация или организирана мисловна структура, която да е убедителна.

Или пък може да означава просто, че някой не е мислил много по въпроса, но смята, че звучи "дълбоко" да го каже.

Нека се вгледаме внимателно. Думата "религия" може да произлиза от латинската дума "religare", която означава свързвам или свързвам, или имам задължение към. Възможно е също така вместо това да идва от латинската дума "relegere", която означава да се вслушвам или да имам грижа за. Това не са различни по произход думи; и в двете има конотация на ангажираност. (Ето линк към статия за етимологията). Конструктивно религията може да бъде ангажимент за изучаване на истината и опит да бъдеш добър, както и за свързване с духовната любов и мъдрост на Бога. Така може да бъде и с духовността. Религията може да предполага повече структура и по-активен подход в изучаването и практикуването. Духовността звучи малко по-свободно и малко по-пасивно, но все пак има признателност към по-висшите неща и отвореност за влияние. Външните ритуали и спазването им могат да бъдат празни, ако липсва вътрешна любов към Господ и ближния. Това не означава непременно, че те са безполезни; понякога е необходимо да "симулираш, докато успееш". Преминаваш през движенията, но дори това доста празно действие може да направи място за вливане на истинска любов и мъдрост. Но ако са празни и се правят само за да изглеждат добре -- те могат да си останат празни. От друга страна обаче, те могат да бъдат и пълни... пълни с любов, дълбока мисъл и емоции, създаващи пространство и време за търсене на Божията любов и мъдрост. Има една запомняща се притча в Лука 18:10-14...

"Двама мъже се качиха в храма да се молят: единият беше фарисей, а другият - митар.

Фарисеят застана и се молеше така със себе си: "Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора - лихвари, несправедливци, прелюбодейци или дори като този митар. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което притежавам.

А митарят, като стоеше надалеч, не искаше да вдигне дори очите си към небето, но се удряше в гърдите и казваше: "Боже, бъди милостив към мен, грешния".

Казвам ви, че този човек слезе в дома си оправдан повече от другия: защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат."

Със сигурност хората във всяка една църква няма да са съвършени; надяваме се, че те се опитват да бъдат добри - опитват се да обичат Бога и ближния, но дали ще има пропуски и недостатъци? Да. Но и изповядването на духовност е празно, ако няма усилия за опознаване на истината и активно отбягване на злините като грехове.

В основата си религията и духовността може би всъщност не са много различни. Те са начинът, по който човешките същества се опитват да разберат кое е вярно и кое е добро, а след това да започнат да живеят по-добре.