Ние усещаме какво е смъртта: смъртта е загуба. Усеща се като край... освен... че всъщност не е. Какво казва Исус на един от разбойниците, който е разпънат заедно с Него?
"Днес ще бъдеш с Мен в рая." (Лука 23:43)
В учението на Новата църква това е доразвито:
"Когато човек умира, той не умира наистина; той просто оставя настрана тялото, което му е служило за употреба в света, и преминава в следващия живот в тяло, което му служи за употреба там" (Книгата Битие - Небесните тайни 6008).
Приканваме се да повярваме, че смъртта всъщност изобщо не е край. Тази истина е способна да обхване сърцата ни като вятър от небето. Тя е вдъхновяваща, но и трудна за съчетаване с физическото преживяване на смъртта.
Вътрешният смисъл на Словото е пълен с учения за смъртта, които се усещат като противоречия или парадокси. Например, казано ни е, че във вътрешен смисъл погребението символизира възкресението (Книгата Битие - Небесните тайни 2916). Как е възможно това? Погребението и възкресението се движат в различни посоки. Едното е полагане, а другото е възкресяване. Но те се случват едновременно: когато тялото умира, духът възкръсва. А в съзнанието на ангелите животът на духа напълно засенчва и надделява над живота на тялото. Затова, когато ангелите четат за погребение, те не мислят за тялото, което е положено в земята. Вместо това те виждат онова, което е възкресено. Смъртта, във вътрешен смисъл, е преобърната.
В Битие Бог казва на Яков,
"Йосиф ще сложи ръката си на очите ти." (Битие 46:4)
В древната еврейска култура е било прието да се поставя ръка на очите на умиращите. Изявлението на Бог към Яков е идиом, който означава, че Йосиф, неговият син, ще бъде с него, когато умре, и ще поеме отговорността да го погребе. И все пак още веднъж вътрешният смисъл на Словото преобръща тази символика. Поставянето на ръка върху очите символизира даването на живот - и че жестът има тази символика, защото е бил направен, когато хората са умирали!
Ето едно описание на това, отново от "Arcana Coelestia":
"Поставянето на ръка върху очите" означава, че външните или телесните сетива ще бъдат затворени, а вътрешните - отворени, като по този начин ще се осъществи повдигане и ще се предаде живот. Ръката се поставяла на очите на хората, когато умирали, защото "смъртта" означавала пробуждане за животһттр://.... (Книгата Битие - Небесните тайни 6008)
Ако наблюдаваме как някой поставя ръка върху очите на близък човек в момента на смъртта му, този жест вероятно ще ни се стори символично и окончателно затваряне на очите на умиращия - нежен, тържествен жест. Но докато едни очи се затварят, други се отварят. Ръката, която се затваря, в един по-дълбок и истински смисъл е ръка, която се отваря.
Смъртта не е това, което изглежда. Бог знае, че ние виждаме смъртта с естествените си очи и че да се научим да виждаме по-дълбоко ни отнема известно време. Бог знае, че ни липсват хората, които са отишли в духовния свят преди нас. Той ни утешава, когато скърбим. И заедно с тази утеха Той ни напомня отново и отново в Своето Слово, че краят на живота в този свят е начало.
