533. Че да се води небесен живот не е толкова трудно, както се смята, става ясно от следното: когато се появи нещо за което човекът знае, че е неискрено и непочтено нещо, към което душата го влече, той само трябва да мисли, че не бива до го прави, защото е противно на Божиите заповеди. Ако свикне да мисли така, ако направи навика свой елемент, човекът малко по малко ще се свързва с Небето; доколкото пък се свързва, дотолкова висшите равнища на неговия дух ще се разтварят и колкото повече се отварят, толкова повече той ще вижда какво е неискрено и непочтено, а колкото повече вижда, толкова повече ще отхвърля злото, понеже никое зло не може да бъде отблъснато иначе, освен след като се види: в това състояние човекът може да влезе по силата на своята свобода, защото всеки може да мисли по такъв начин според свободната си воля; когато човекът поеме по този път, Господ пуска в действие всички блага, които човекът крие в себе си и прави така, че човекът не само да вижда злото, но също и да не го желае, та дори в крайна сметка да се отвръща от него; това трябва да се разбира в словата на Господа: „Защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко" (Матей 11:30). Обаче трябва да се знае, че трудността да се мисли така, а също и съпротивителната сила на злото нараства, колкото повече човекът върши зло по своя воля; той толкова свиква със злото, че започва да не го забелязва, а в крайна сметка да го обича, и заради насладата от любовта към него го извинява и го утвърждава чрез всякакви заблуди, наричайки го позволено и добро; това обаче става с онези, които на млади години са се хвърляли в пропастта на злото сякаш без задръжки и същевременно с цялото си сърце са отричали Божественото.
