535. Беше ми дадено да разговарям с някои хора в другия живот, които се били отделили от светските грижи, за да живеят благочестиво и свято, както също и с такива, които се самоизмъчвали по различни начини, тъй като са вярвали, че това означава да се отречеш от света и да обуздаеш похотта на плътта. Но повечето от тях, понеже са се обрекли на тъжен живот и са се откъснали от живота на обичта към ближния (който не може да бъде воден иначе, освен в света), не можеха да се присъединят към ангелите, понеже животът на ангелите е радостен и блажен и се състои във вършенето на добри дела, каквито са делата на обичта към ближния. При това онези, които са водили живот, отделен от светското, пламват от гордост поради своята заслуга и оттук постоянно жадуват Небето, като смятат небесната радост за отплата, без изобщо да знаят какво е небесната радост; щом са сред ангелите и участвуват в тяхната радост, която е без заслуга, състои се от общи служби и явни деяния и от блаженство поради благото, което те носят, учудват се, като че ли виждат нещо чуждо на своята вяра; като не приемат тяхната радост, те се оттеглят и се свързват със своите, с онези, които са живели в същия живот. Онези пък, които са живели във външна святост, постоянно са посещавали храмовете и са се молели, измъчвали са своите души, а същевременно непрестанно са си мислели, че заслужават повече от другите почит и слава, та дори святост след смъртта, в другия живот не отиват на Небето, понеже са вършели всичко заради самите себе си; тъй като са осквернявали Божиите истини. със себелюбие, в което са ги потапяли, някои от тях са дотам безумни, щото се мислят за богове, затова и се намират в Ада сред своите себеподобни. Други пък са коварни и хитреци; те отиват в ада на лукавите, понеже чрез своите изкусни хитрини външно са се показвали такива, че са карали простите да вярват, че в тях пребивава Божията святост. Такива са мнозина от светците в папската религия; даде ми се да говоря с някои от тях, като ясно ми беше описан техният живот: какви са били на света и какви [са станали] после. Това беше казано, за да се знае, че животът, водещ към Небето, не е живот, отделен от света, а е [живот] в света; както и че живот в благочестие без живот в обич към ближния, която е само на света, не отвежда към Небето. Към Небето отвежда животът в обич към ближния, който означава да действаш на всяка служба, при всяко начинание, във всяко дело искрено и почтено, отвътре, т. е. от небесен източник. Този източник на живот е вътре в човека, когато той постъпва искрено и почтено, понеже така трябва според Божиите закони. Този живот не е труден, ала труден животът на благочестието, отделен от живота на обичта към ближния, който живот всъщност толкова повече отдалечава от Небето, колкото повече [се] вярва, че води към Небето.
