¹ А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

² Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.

³ С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

⁴ С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.

⁵ С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

⁶ А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.

⁷ С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

⁸ С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

⁹ С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

¹⁰ Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

¹¹ С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

¹² Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

¹³ Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

¹⁴ А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;

¹⁵ и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

¹⁶ Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁷ С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син, -

¹⁸ оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

¹⁹ като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

²⁰ С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

²¹ С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.

²² С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

²³ С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

²⁴ С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

²⁵ и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

²⁶ като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.

²⁷ С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.

²⁸ С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

²⁹ С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

³⁰ Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

³¹ С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

³² И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

³³ които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

³⁴ угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

³⁵ Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

³⁶ Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

³⁷ с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

³⁸ те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

³⁹ Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,

⁴⁰ да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

¹ Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

² като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

³ Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

⁴ Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

⁵ И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

⁶ Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

⁷ Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?

⁸ Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

⁹ Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

¹⁰ Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

¹¹ Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

¹² Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

¹³ и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

¹⁴ Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

¹⁵ И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;

¹⁶ да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

¹⁷ понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.

¹⁸ Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,

¹⁹ нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

²⁰ (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

²¹ и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

²² но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

²³ при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

²⁴ при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

²⁵ Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!

²⁶ Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

²⁷ А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

²⁸ Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

²⁹ защото нашият Бог е огън, който пояжда.

¹ Постоянствувайте в братолюбието.

² Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

³ Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, - страдащите, като сте и сами вие в тяло.

⁴ Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

⁵ Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";

⁶ така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?"

⁷ Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.

⁸ Исус Христос е същият вчера днес и до века.

⁹ Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по {Гръцки: Са ходили в.} тях.

¹⁰ Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.

¹¹ Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете.

¹² Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта.

¹³ Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.

¹⁴ Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.

¹⁵ Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.

¹⁶ А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.

¹⁷ бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.

¹⁸ Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.

¹⁹ А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.

²⁰ А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,

²¹ дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

²² Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.

²³ Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.

²⁴ Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.

²⁵ Благодат да бъде с всички вас Амин.