¹ Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}.

² И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

³ А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.

⁴ И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

⁵ А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

⁶ А, ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

⁷ И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

⁸ На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

⁹ Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

¹⁰ Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

¹¹ И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

¹² А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.

¹³ И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

¹⁴ Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

¹⁵ И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

¹⁶ А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

¹⁷ Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}.

¹⁸ И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

¹⁹ И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

²⁰ И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

²¹ но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

²² После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.

²³ И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

²⁴ тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

²⁵ Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁶ Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

²⁷ А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

²⁸ Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

²⁹ Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

³⁰ А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

³¹ Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

³² А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

³³ Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

³⁴ Нека стори Фараон това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

³⁵ Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.

³⁶ И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

³⁷ Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

³⁸ И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

³⁹ Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

⁴⁰ Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

⁴¹ Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.

⁴² Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

⁴³ После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

⁴⁴ При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

⁴⁵ И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

⁴⁶ Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

⁴⁷ И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

⁴⁸ И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

⁴⁹ Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

⁵⁰ А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

⁵¹ И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

⁵² А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

⁵³ А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

⁵⁴ настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

⁵⁵ Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

⁵⁶ (А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

⁵⁷ И от всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

¹ А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?

² Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.

³ Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.

⁴ А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.

⁵ И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.

⁶ А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.

⁷ А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.

⁸ (А при все, че Иосиф позна братята си, те не го познаха).

⁹ Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.

¹⁰ А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.

¹¹ Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.

¹² Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.

¹³ А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.

¹⁴ И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.

¹⁵ Ето как ще бъдете опитани: В името на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.

¹⁶ Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, в името на Фараона, наистина вие сте шпиони.

¹⁷ И ги постави под стража за три дена.

¹⁸ А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:

¹⁹ Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.},

²⁰ па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.

²¹ И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.

²² А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.

²³ А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.

²⁴ И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.

²⁵ Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.

²⁶ А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.

²⁷ Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.

²⁸ И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?

²⁹ И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.

³⁰ Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци дошли да съгледат страната.

³¹ Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;

³² дванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.

³³ И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете жито за гладните си домочадия {Еврейски: За глада в дома ви.} и си идете,

³⁴ па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.

³⁵ А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.

³⁶ Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!

³⁷ А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.

³⁸ А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

¹ А гладът ставаше голям по земята.

² И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

³ А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁴ Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

⁵ но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁶ А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

⁷ А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тия негови думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

⁸ Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

⁹ Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

¹⁰ Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

¹¹ Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на нашата земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

¹² вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

¹³ Вземете и брата си та станете и идете при човека.

¹⁴ А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да остана без чада, нека остана без чада.

¹⁵ Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

¹⁶ А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома ми и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

¹⁷ И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

¹⁸ А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

¹⁹ Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

²⁰ Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

²¹ а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

²² Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

²³ А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

²⁴ И домакинът въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

²⁵ А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

²⁶ И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

²⁷ И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

²⁸ А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

²⁹ И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

³⁰ И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

³¹ После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

³² И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

³³ И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

³⁴ И Иосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

¹ После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.}

² и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

³ На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

⁴ А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

⁵ Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

⁶ И човекът, като ги настигна, каза им тия думи.

⁷ А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

⁸ Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

⁹ Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

¹⁰ А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

¹¹ Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

¹² И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

¹³ Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

¹⁴ И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

¹⁵ И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}?

¹⁶ Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

¹⁷ Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

¹⁸ Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

¹⁹ Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

²⁰ И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

²¹ И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

²² И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

²³ А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

²⁴ И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

²⁵ А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

²⁶ ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

²⁷ И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

²⁸ Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

²⁹ и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

³⁰ И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

³¹ като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

³² Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

³³ Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

³⁴ Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

¹ Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

² И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

³ И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

⁴ Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

⁵ Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

⁶ Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

⁸ И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

⁹ Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

¹⁰ Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

¹¹ Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

¹² И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

¹³ И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

¹⁴ Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

¹⁵ И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

¹⁶ И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

¹⁷ И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

¹⁸ И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

¹⁹ А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

²⁰ При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

²¹ И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

²² На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

²³ И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

²⁴ Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

²⁵ И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

²⁶ И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

²⁷ Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

²⁸ И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.