В джудото се обучавате да се възползвате от инерцията на противника си, за да го извадите от равновесие и да го повалите на земята. Не е необходимо да сте по-голям или по-силен, за да спечелите битката.
За всеки от нас има арена за духовно джудо. Когато започнем да се опитваме да избягваме злото, да научаваме истини и да вършим добро, ние излизаме на арената. Ще участваме в състезания, в битки.
Можем да очакваме, че нашият противник (старият ни, егоистичен ум/аз, който вярва в лъжливи неща и обича злото) ще се опита да използва новата ни инерция, за да ни изкара от равновесие и да ни повали. Ако избегнем успешно някое зло, веднъж или два пъти то ще ни повлече към злото на самохвалството. Ако научим някои вълнуващи нови истини, то ще ни дръпне още повече в гордостта от собствената ни интелигентност. Ако се провалим няколко пъти, това ще ни хвърли в отчаяние или ще ни накара да се откажем от целия проект.
Ако знаем да очакваме тези тактики на джудото, можем ли да се справим по-добре със запазването на равновесието? Да, със сигурност. Можем да разпознаем, че се намираме на духовната арена, в духовна битка или изкушения. Можем да се опитаме да запазим равновесието си, като държим Словото за ориентир и получаваме съвети и подкрепа от хора, които обичаме и на които се доверяваме. Можем да се движим, без да прекаляваме, научавайки истини, които да съчетаем с новооткрити любови за правене на добри неща. Можем да практикуваме отново и отново и да не губим сърце.
Джудото не се споменава в Библията, но когато се вгледате, можете да видите техниките в действие:
Три пъти в Стария завет се разказва за добри първосвещеници - Аарон, Ели и Самуил - които имат зли синове, които не обуздават. Първоначално силните, добри усилия биват извадени от равновесие или поради невнимание, или поради гордост, или поради пренебрегване на практиката. (Вж. Левит 10:1-2, 1 Самуил 2:12-34, и 1 Самуил 8:1-3)
Тримата най-известни израелски царе - Саул, Давид и Соломон - започват добре, но се съблазняват от властта, гордостта или богатството си, които ги покваряват.
В друг случай, по време на Изхода, Мойсей извежда децата на Израил от Египет и ги води към Ханаанската земя. Той се справя добре, подчинявайки се на Господните заповеди. Но при Мерива той става нетърпелив, губи доверие в Господ и се опитва да вземе нещата в свои ръце. В резултат на това не му е позволено да влезе в Обетованата земя. (Вижте Числа 20:6-13)
В произведението на Сведенборг "Новият Йерусалим и неговото небесно учение" има глава за изкушението, която започва с раздел 196. В раздел 197 намираме това изявление:
"Изкушението е борба между вътрешния или духовния човек и външния или естествения човек. (Вж. Книгата Битие - Небесните тайни 2183, 4256)"
Когато искате да постигнете духовен напредък, излизате на арената за джудо. Вашето новоформиращо се духовно "аз" ще се бори с обичайното ви "естествено" "аз". Ще се борите, за да запазите равновесие, и - ако сте наясно, че сте в духовна битка - дори ще можете да видите начини да изхвърлите злото и фалша от равновесие, на земята.
