1
Господното слово, което дойде към Осия, син на Веирия, в дните на Юдовите царе Озия, Иотама, Ахаза и Езекия, и в дните на Израилевия цар Еровоама, син на Иоаса.
2
Когато Господ почна да говори чрез Осия, Той каза на Осия: Иди, вземи си блудна жена, и добий чада от блудство, защото земята с многото си блудствуване се отклони от Господа.
3
И тъй, той отиде та взе Гомер, дъщеря на Девлаима, която зачна и му роди син.
4
И Господ му рече: Наречи го Иезраел {Т.е. Бог е посеял.}; защото още малко и ще въздам на дома на Ииуя за кръвта, която проля на Иезраела, и ще туря край на царството на Израилевия дом.
5
И в оня ден ще строша Израилевия лък в долината на Иезраела.
6
И тя пак зачна и роди дъщеря. И Господ му рече: Наречи я Ло-рухама {Т.е. Не придобила милост.}; защото няма вече да покажа милост към Израилевия дом, и никак няма да им простя.
7
А към Юдовия дом ще покажа милост, и ще ги спася чрез Господа техния Бог, и няма да ги спася с лък, с меч, или с бой, с коне или с конници.
8
А като отби Ло-рухама, зачна и роди син.
9
И Господ рече: Наречи го Ло-аммий {Т.е., Не люде мои.}; защото вие не сте Мои люде и Аз не ще бъда ваш Бог.
10
Но все пак числото на израилтяните ще бъде като морския пясък, който не може да се претегли нито да се изброи; и вместо онова, което им се каза, че: Не сте Мои люде, ще им се рече: Вий сте чада на живия Бог.
11
Тогава юдейците и израилтяните ще се съберат заедно, та ще си поставят един началник, и ще възлязат от земята; защото велик ще бъде денят на Иезраела.
