Глава двадесет и първа

---

"Следвай ме"

---

1.След тези неща Исус се яви отново на учениците при Тивериадското море; и така Той се яви [им]:

2. Там бяха заедно Симон Петър и Тома, наречен Дидим, и Натанаил от Кана Галилейска, и [Заведеевите] синове, и други двама от учениците Му.

3. Симон Петър им каза: Излизам да ловя риба. А те му казват: и ние идваме с тебе. Те излязоха и веднага се качиха на кораба; и през тая нощ не уловиха нищо.

4. А когато вече настъпи утрото, Исус стоеше на брега; учениците обаче не знаеха, че това е Исус.

5. Тогава Исус им каза: Дечица, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: Не.

6. И Той им каза: хвърлете мрежата от дясната страна на кораба и ще намерите. Те хвърлиха, прочее, и след това нямаха сили да я изтеглят поради множеството риби.

7. Тогава онзи ученик, когото Исус обичаше, каза на Петър: Господ е.

В предишната глава Исус се яви на учениците си два пъти след възкресението. При първото си явяване Исус поздравява учениците си с думите: "Мир вам!". След това им възлага да вървят в Негово име и им казва: "Както Отец Ме е пратил, така и Аз ви пращам". За да подготви учениците Си за предстоящата работа, Исус вдъхна върху тях и каза: "Приемете Светия Дух. Ако простите греховете на някого, те се прощават. Ако пък задържите греховете на някого, те се задържат" (вж. Йоан 20:19-23).

Осем дни по-късно, при второто си появяване, Исус отново посещава учениците Си, като повтаря поздрава: "Мир вам!". Този път обаче Исус се обръща директно към Тома, който се е съмнявал във възкресението. "Не бъди невярващ", казва Исус на Тома, "а вярващ." След това Исус показва на Тома раните на ръцете и страната Си. Тъй като духовните очи на Тома вече бяха отворени, той възкликна: "Господи мой и Боже мой!" (Йоан 20:28).

В началото на тази последна глава се казва, че Исус "отново се показа на учениците" (Йоан 21:1). При това трето явяване след възкресението Исус ще се покаже на Петър, Тома, Натанаил, Яков, Йоан и още двама ученици. Тези седем ученици вече не са в Ерусалим. Сега те са събрани на Тивериадското море, което е другото име на Галилейското море. Когато Петър им казва: "Отивам да ловя риба", останалите ученици решават да се присъединят към него. Както е написано: "Те излязоха и веднага се качиха в една лодка, и през онази нощ не уловиха нищо" (Йоан 21:3).

Учениците са се трудили цяла нощ, но не са уловили нищо. Това е пример за безплодните ни усилия да разпознаем истината извън учението на Господ, както и за безсмислието да вярваме, че можем да създадем любов от самите себе си. Докато се трудим от себе си, отделно от истината и любовта на Бога, трудът ни ще бъде напразен. Както е написано в еврейските писания: "Ако Господ не съгради къщата, напразно се трудят работниците. Ако Господ не охранява града, напразно бди пазачът. Напразно ставаш рано и стоиш до късно, като се трудиш за храна, която да ядеш" (Псалми 127:1). Както казва Исус в прощалното си обръщение: "Освен Мене не можете да вършите нищо" (Йоан 15:5).

Тези нощни състояния, когато се трудим напразно, без да уловим нищо, представляват моменти, когато не знаем, че Бог е с нас и е готов да ни помогне. Както е написано: "Когато настъпи утрото, Исус стоеше на брега, но учениците не знаеха, че това е Исус" (Йоан 21:4).

Забележително е, че учениците не разпознават Исус, въпреки че това е третото Му явяване пред тях след възкресението. Дори когато Исус ги вика с думите: "Деца, имате ли храна?", те все още не Го разпознават. Те просто казват: "Не", сякаш говорят с непознат. Тогава Исус казва: "Хвърлете мрежата от дясната страна на лодката и ще намерите малко." Когато правят това, което Исус казва, мрежите им се пълнят. Както е написано: "И така, хвърлиха, и сега не можаха да я извадят поради множеството риби" (вж. Йоан 21:5-6).

---

Значението на "дясната страна"

---

Учениците може да са си мислели, че имат всичко, от което се нуждаят. В края на краищата, те са имали своите лодки, мрежи и море, пълно с риба. Освен това те са били опитни рибари. И все пак усилията им са били напразни. По същия начин и ние може да се сблъскаме със ситуации, в които си мислим, че имаме всичко, от което се нуждаем. И все пак нещо ни липсва.

Докато мислим и действаме от лявата страна на лодката, ще разчитаме на собственото си знание, опит и сила на волята, освен на Божието ръководство и воля. Може би се справяме доста добре в професията и в личния си живот. Но ще дойде време, когато ще се трудим напразно. Упоритото отношение продължава, губим търпение или трудностите във взаимоотношенията остават неразрешени.

Това е моментът да се отзовем на Господния призив: "Хвърлете мрежите си на дясната страна". Тази нова ориентация представлява промяна в начина, по който възприемаме и живеем живота си. Тя започва с готовността да приемем Божията помощ. По този начин ние правим преход от естественото измерение на живота към духовното измерение на живота. Вместо да разчитаме предимно на себе си и на света, сега разчитаме предимно на Господ и Неговото Слово. Това включва да оставим настрана собствената си воля, за да можем свободно да се обърнем към Господ и да изпълняваме Неговата воля. ¹

Когато продължаваме да се отказваме от собствената си воля, като се обръщаме свободно към Господа в Неговото Слово и спазваме Неговите заповеди, вътрешността на ума ни се отваря, така че да виждаме многобройни приложения на Господната истина. Тези по-дълбоки прозрения за това как да прилагаме духовната истина в живота си се дават пропорционално на любовта ни както към Господ, така и към ближния. Следователно винаги, когато ловим риба от дясната страна на лодката - т.е. от Господната доброта и истина, сърцата ни ще се размекнат, а умовете ни ще се отворят, за да видим неща, които не сме виждали преди. Поради това винаги ще има чудодеен улов на риба. ²

Осъзнавайки, че току-що се е случило голямо чудо, Йоан се обръща към Петър и казва: "Господ е!" (Йоан 21:7). Внезапното разпознаване на Йоан, че това е дело на Господ, представя начина, по който любовта към Господ може да отвори вътрешността на човешкия ум. Изведнъж виждаме, че Господ е присъствал в живота ни във всеки един момент, като нежно ни е напомнял да хвърляме мрежата на правилната страна, т.е. да изхождаме от Неговата любов и мъдрост във всичко, което правим.

Всеки път, когато правим това, позволявайки на Господ да ни води и напътства, във вътрешния ни живот и в отношенията ни с другите могат да настъпят чудни трансформации. В такива моменти можем да кажем заедно с псалмиста: "Това е дело на Господа. Това е чудесно в нашите очи" (Псалми 118:23). ³

---

Практическо приложение

---

Живеем в два свята - физически и духовен. Ако разчитаме само на физическия свят и на светското знание, в крайна сметка ще се окажем на място, където се трудим напразно. Това е така, защото физическият свят и информацията, която той предоставя, не могат да задоволят по-дълбоките копнежи на нашия дух. Въпреки светските си успехи и придобитите знания ще продължаваме да чувстваме, че нещо ни липсва. След дълга нощ на напразен труд може да чуем далечния призив на Господ да хвърлим мрежите си от правилната страна на лодката. Това е призивът да престанем да действаме предимно от собствената си воля и собствените си разбирания и да пожелаем да се обърнем към Господ за помощ. Това е преминаване от естественото към духовното измерение. Като практическо приложение, тогава осъзнайте онези моменти, когато ловите риба от лявата страна на лодката. Това е моментът да спрете, да поемете дълбоко въздух и да "смените страната". Това може да бъде толкова просто, колкото да кажете кратка молитва, да си припомните Писание или просто да си спомните, че Господ е с вас. Когато го направите, ще настъпят определени промени във вътрешното ви състояние. Обърнете внимание на тези чудодейни промени в настроението ви, в отношението ви, в тона на гласа ви и в действията ви. Подобно на Йоан, бъдете готови да кажете: "Това е Господ." ⁴

---

"Елате и закусвайте"

---

7.[Продължение] Тогава Симон Петър, като чу, че това е Господ, препаса палтото си, защото беше гол, и се хвърли в морето.

8. А другите ученици дойдоха с лодката, защото не бяха далеч от сушата, а на около двеста лакти, и влачеха мрежата с рибата.

9. Тогава, щом слязоха на сушата, видяха, че е сложен огън от въглища и на него е сложена малко риба и хляб.

10. Исус им каза: Донесете от малките рибки, които сега уловихте.

11. Симон Петър се качи и извади на сушата мрежата, пълна с големи риби, сто петдесет и три; и макар че бяха толкова много, мрежата не се скъса.

12. Исус им каза: Елате [и] вечеряйте; и никой от учениците не посмя да Го попита: "Кой си Ти?", като знаеше, че е Господ.

13. След това Исус дойде, взе хляба и им даде, а също и малките рибки.

14. Това [беше] вече третият [път], когато Исус се яви на учениците Си, след като беше възкръснал от мъртвите.

В края на предишния епизод Йоан признава, че само Исус е могъл да предизвика такъв чудодеен улов на риба. Затова Йоан възкликва: "Господ е" (Йоан 21:7). За Питър това е вълнуваща новина. Непосредствената му реакция е описана по следния начин: "Тогава Петър препаса горната си дреха, защото я беше свалил, и се хвърли в морето" (Йоан 21:7). В буквалния смисъл Петър просто закопчава връхната си дреха около себе си, за да свърже дрехите си и да ги задържи на мястото им.

На по-дълбоко ниво "препасването" на дрехата изобразява внимателното подреждане на истината в себе си в подготовка за приемане на това, което идва от Господ. Следователно, когато Петър първо се препасва и след това се хвърля в морето, нетърпелив да срещне Исус, той представлява добре подредена вяра, която е готова да срещне Господа и да изпълни Неговата воля. Както е написано в еврейските писания: "На онзи, който нарежда пътя си правилно, ще покажа Божието спасение" (Псалми 50:23). ⁵

Когато учениците се отправят към брега, откриват, че Исус вече им е приготвил закуска. Както е написано: "Щом излязоха на сушата, видяха там огън от въглища, на който бяха сложени риба и хляб" (Йоан 21:9). Когато пристигат, Исус им казва: "Донесете малко от рибата, която току-що уловихте" (Йоан 21:10). В отговор Петър изважда на брега мрежата си, пълна със "сто петдесет и три големи риби" (Йоан 21:11). Големият улов на риба символизира умножаването на нашата вяра и разширяването на нашата любов, тъй като вършим всичко с любовта на Господа в сърцето си и с любовта към ближния в ума си. ⁶

След това Исус им казва: "Елате да закусим" (Йоан 21:12). Трябва да се отбележи, че Исус вече е приготвил закуската. Рибата и хлябът вече се пекат на горещи въглени. Исус, Който е източник на всяка истина и доброта, има цялата истина и цялата доброта, от които те някога ще се нуждаят. Той има хляб, който те не са изпекли, и риба, която не са уловили. Хлябът означава по-дълбока любов, а рибата - нова истина. Въпреки това те трябва да дадат своя принос. Затова Исус приема това, което те Му носят, и го поставя на огъня. ⁷

Носенето на риба в огъня на Господ представлява начинът, по който смирено Му поднасяме благодарността си за всичко, което сме получили в усилията си да изпълняваме Неговата воля. Всеки път, когато правим това, Той благославя приноса ни, изпълва го с огъня на Своята любов и ни го връща умножен. В присъствието на този свещен огън ние сме изпълнени с благоговеен трепет. Подобно на учениците, които са стояли пред този огън в почтително мълчание преди много години, ние осъзнаваме, че Бог присъства. Както е написано: "Никой от учениците не се осмели да Го попита: "Кой си Ти?" - знаейки, че това е Господ" (Йоан 21:12). Докато те са в това състояние на благоговеен трепет, Исус идва при тях и им предлага топъл хляб и печена риба (вж. Йоан 21:13).

---

"Feed My Lambs"

---

15. А когато вечеряха, Исус каза на Симон Петър: Симоне, [сине] Йонов, обичаш ли Ме повече от тези? Той Му казва: да, Господи; Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: паси агнетата Ми.

Когато Исус кани учениците Си да "дойдат и да закусят", това представлява начина, по който Господ кани всеки от нас да получи духовна храна от Него. Но духовната храна не е само за самия човек; тя е предназначена и за споделяне. Затова веднага след закуската Исус се обръща към Петър с важни указания за споделянето на тази духовна храна с другите. ⁸

Когато Исус започва да дава наставленията си, Той нарича Петър "Симон, син на Йона" (Йоан 21:15). Преди това в това евангелие името "Симон, син на Йона" се използва само в първа глава, когато Исус започва да събира учениците си и ги призовава да Го следват. Тогава, при първата си среща с Петър, Исус му казва: "Ти си Симон, синът на Йона" (Йоан 1:42). В този заключителен епизод Исус отново нарича Петър "Симон, син на Йона".

Използвайки рожденото име на Петър, Исус говори за едно особено качество на всеки, който е призван да поучава другите. Всички наставления, и особено наставленията в името на Господ, трябва да се извършват от любов към Господ. Именно това означава съставното име: Симон, което означава "да чувам", и Йона, което означава "гълъб" - символ на любовта, милосърдието и добрата воля. Взети заедно, тези две символични имена означават слушане и изпълнение на Словото на Господ от любов. Едва когато достигнем това състояние на духовно развитие, ние сме квалифицирани да учим другите за Господ. Накратко, можем да учим за Господ само от любов към Господ - любов, която расте и се развива дотолкова, доколкото се стремим да спазваме Неговите заповеди. ⁹

След като се докосва до този ранен спомен, наричайки Петър с рожденото му име, Исус му казва: "Обичаш ли Ме повече от тях?" В контекста на буквалния разказ Исус иска от Петър да търси нещо по-висше от нещата на света и удоволствието на сетивата. С други думи, Исус пита Петър дали Го обича повече от риболова, повече от яденето на топъл хляб и повече от яденето на печена риба. Всъщност Исус казва: "Петре, обичаш ли Ме повече от тези естествени удоволствия? Обичаш ли Ме повече от тези неща?"

На индивидуално ниво Исус задава подобен въпрос на всеки от нас. Той казва: "Обичаш ли Ме повече от тези неща?" "Обръщате ли повече внимание на естествения си живот, отколкото на духовния?" "Толкова ли сте заети да задоволявате естествените си нужди, че ви остава малко време за усъвършенстване на духа ви или за помощ на другите?" "Толкова ли сте увлечени в собствените си грижи, че забравяте да Ме оставите да работя чрез вас?" "Обичате ли нещата на света повече, отколкото Мен?" С други думи, Господ иска от нас да Го обичаме повече от "тези неща". Той иска от нас да чуем гласа Му и да Го следваме. ¹⁰

Когато Исус казва на Петър: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тези?" Петър отговаря: "Да, Господи; Ти знаеш, че Те обичам." След това Исус казва: "Паси агнетата Ми" (Йоан 21:15). В Свещените писания агнета и овце се наричат онези, които чуват гласа на Господа и Го следват. Както Исус казва по-рано в това Евангелие: "Моите овце чуват гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват" (Йоан 10:27).” По същия начин Господ нарича всеки от нас по име, докосва се до състоянието на невинност и събужда нежните ни спомени. Тези състояния на невинност се съхраняват в нас от Господ и остават с нас. Господ работи чрез тези състояния при нашето възраждане, като ни дава възможност да направим прехода от чисто естествения живот към духовния. ¹¹

Призовавайки ни по име, Господ ни припомня онези моменти, когато ни е превел през трудностите и ни е благословил с нови състояния на доверие и благодарност. Когато се намираме в тези състояния на благодарност, спомняйки си какво е направил Господ за нас, особено чрез добротата на другите, ние се чувстваме близо до Господ и сме нетърпеливи да изпълняваме Неговата воля. Тогава Господ ни дава поръчението да пасем Неговите агнета. Както е написано в еврейските писания: "Той пасе стадото Си като пастир: събира агнетата на ръце и ги носи близо до сърцето Си; нежно води онези, които имат малки" (Исая 40:11). ¹²

---

Практическо приложение

---

Агнешкото състояние в нас е всяка първоначална готовност да се обърнем към Господ и да изпълняваме Неговата воля. Това желание е състояние на невинност, което трябва да бъде подхранвано. Като практическо приложение тогава си спомнете за онези моменти, когато сте били изпълнени с благоговеен трепет. Може би това е било време, когато духът ви е бил докоснат от усещането за святост. Може да е било и време, когато добротата и истината на Господ са дошли до вас чрез други хора. Може би това е била окуражаваща дума от роднина, приятел или учител. Може би това е била помощна ръка, протегната към вас в момент на нужда. Може би е било чувство на любов към някого, който се е грижил за вас. Позволете на нежните си спомени да ви изпълнят с чувство на любов към Господ и желание да протегнете ръка на другите. Хранете и подхранвайте тези нежни състояния във вас - тези невинни желания да правите това, на което Господ ви учи. След това действайте според добрите си намерения, като протягате ръка, за да помагате и поучавате другите от любовта на Господ във вас. Както казва Исус: "Пасете Моите агнета." ¹³

---

"Грижете се за моите овце"

---

16. И пак му казва за втори път: "Симоне, [сине] Йонов, обичаш ли Ме?" Той му казва: "Да, Господи; Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: паси Моите овце.

По-рано в това евангелие Исус обяснява как учениците могат да покажат любовта си към Него. Той каза: "Ако Ме любите, пазете Моите заповеди" (Йоан 14:15). И сега Исус добавя към това: "Обичате ли Ме?... Пасете агнетата Ми." Исус е прекарал три години в духовно хранене на учениците Си. Той не само е отворил разбирането им за заповедите, но и им е дал нова заповед - да се обичат един друг, както Той ги е обикнал (вж. Йоан 13:34). Сега е дошло времето учениците да нахранят другите, както те са били нахранени. По този начин те ще продължат да демонстрират любовта си към Господ.

Сега Исус пита Петър за втори път: "Симоне, сине на Йона, обичаш ли Ме?". Когато Петър отговаря: "Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам", Исус казва: "Паси Моите овце". (Йоан 21:16). Гръцката дума, която се използва тук за "да се грижиш", е poimaine [Ποίμαινε]. Понякога превеждана като "пастир", тази дума включва много повече от хранене. Тя включва също така защита и напътствие. Тя включва всичко, което пастирите правят за своите овце. В тази втора стъпка Исус не просто казва: "Пасете агнетата Ми". Той казва: "Пазете Моите овце".

Това съответства на нещо, което се случва във всеки от нас. Когато израстваме духовно, негативните мисли и злите желания ще се стремят да атакуват и унищожат желанието ни да следваме Господ и да търсим Неговата помощ. Ето защо трябва да станем пастири на вътрешните си овце, грижливо грижейки се за стадото от благородни мисли и любящи емоции, които Господ ни дава.

Тези дадени от Бога мисли и чувства трябва да бъдат грижливо пазени и защитавани от духовни хищници. В библейски времена овчарниците са представлявали каменни заграждения, достатъчно високи, за да пазят овцете вътре, а хищниците - навън. Точно както камъните на овчарника са предпазвали овцете от вълци, истините от Словото на Господ ни предпазват от негативни мисли и зли желания. Именно поради тази причина свещените истини на Десетте заповеди са написани на две каменни плочи. ¹⁴

Заслужава да се отбележи, че Десетте заповеди, които са изписани на камък, ни казват най-вече какво да не правим, т.е. от какви злини да се въздържаме. Това се дължи на духовния закон, който учи, че злото първо трябва да се избягва, преди да дойде доброто от Господ. Както е написано в еврейските писания: "Престанете да вършите зло, научете се да вършите добро" (Исая 1:16-17). Когато се въздържаме от злините, изброени в Десетте заповеди, се отваря пътят към Господ, който ни дава сила да вършим добро и да разберем как да го правим. ¹⁵

Следователно добрите пастири не само защитават овцете на Господ с истината от Неговото Слово, но и помагат да се отвори пътят за Господ, за да се влее в тях силата да прави добро. Когато любовта на Господ се влива в нас, ние не желаем нищо повече от това да извършваме благотворителни дела за другите. ¹⁶

В това отношение милосърдието може да включва хранене на гладните, подслоняване на бездомните или посещение на болните. Но то включва и много повече. То включва и всяка любяща мисъл, която мислим, всяка добра дума, която казваме, и всяко полезно дело, което извършваме. Когато тези мисли, думи и дела произлизат от Господ, Който действа в нас и чрез нас, те наистина са милосърдни. По този начин се превръщаме в добри пастири един за друг, като се насърчаваме взаимно да се въздържаме от вършене на зло и същевременно се вдъхновяваме да постоянстваме в правенето на добро. ¹⁷

---

"Паси овцете Ми"

---

17. Той му казва за трети път: Симоне, [сине] на Йона, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, защото Той му каза за трети [път]: Обичаш ли Ме? А той Му каза: Господи, Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

Докато Исус продължава да разпитва и поучава Петър, той му говори за трети път, като му казва: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?". За трети път Петър отговаря: "Господи, Ти знаеш всичко. Ти знаеш, че Те обичам." В отговор Исус казва: "Паси Моите овце" (Йоан 21:17).

На този етап от духовното ни развитие сме започнали да изпитваме добротата и състраданието на Господ. Когато продължаваме да се храним с Неговата доброта и състрадание, вярата ни расте. Виждаме все повече истини в Неговото Слово и все повече приложения в живота ни. Осъзнавайки колко много сме били променени и преобразени от Господ, сега можем да продължим да храним другите, както сме били нахранени ние. Думите на Господ: "Паси Моите овце", вече не са заповед или поръчение. Те са самото желание на нашето сърце. ¹⁸

Заслужава да се отбележи, че Исус говори за храненето на Своите овце три пъти. И всеки път Исус предхожда увещанието с въпроса: "Обичате ли Ме?". Това е така, защото всичко започва с любов към Господ. Именно тя ни подготвя и подготвя за "пасене на Неговите агнета", "грижи се за Неговите овце" и "храни Неговите овце". Трябва да се добави също, че наставленията не могат да бъдат получени без невинна, подобна на агнешко готовност да приемаме това, което постъпва от Бога, и без искрено желание да правим добро на другите.

---

Agápē и phileō

---

Първите два пъти, когато Исус казва: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?", е "обичам те". Той използва гръцкия глагол agapaō [ἀγαπάω]. По-известна като agápē, това е любов, която е неизменна, безусловна и винаги присъстваща. Тя превъзхожда всяка друга форма на любов.

Но когато Петър отговаря, той използва думата phileō [φιλῶ], която означава "харесвам" или "изпитвам привързаност". Разликата между върховната любов към Бога и просто привързаността към Него е значителна. Както видяхме в цялото Евангелие, Петър понякога представлява върха на вярата, както когато заявява, че никога няма да се отрече от Господ и че е готов да умре с Него. От друга страна, Петър представлява и упадъка на вярата, както когато се отрича от Исус три пъти за една вечер.

По време на тези отричания Петър представя слабостта на вярата, когато тя е отделена от любовта и милосърдието. Вместо това, на мястото на любовта има само привързаност или обич. Ако нечия вяра е изградена върху нестабилната основа на обикновена привързаност към Господ, тя ще се разпадне. Ще настъпят тежки времена. Предишните състояния на върховна любов към Господ и милосърдие към ближния ще бъдат затъмнени от все по-голямо съсредоточаване върху егоцентричните грижи и грижите на света.

Показателно е, че това се вижда в отговора на Петър, когато Исус му задава същия въпрос за трети път. Както е написано: "Петър се натъжи, защото Той му каза за трети път: "Обичаш ли Ме?". Думата "любов" смущава Петър, който сега представлява вяра, отделена от любовта, и учение, отделено от живота. Без любов към Господа и милосърдие към ближния вярата не може да оцелее. Накратко, ако вярата се откъсне от любовта, тя загива. ¹⁹

---

Практическо приложение

---

Помислете за нещата в живота си, които правите, защото трябва да ги правите. Наричаме тези неща отговорности, задължения и ангажименти. Например това може да е ставане през нощта, за да утешите плачещо дете, вършене на домакински задължения, ходене на училище или на работа, представяне на конференция, помагане на съсед или дори четене на Словото. Какви промени в мислите, нагласите и поведението ви ще са необходими, за да преминете от "трябва да правя тези неща" към "искам да правя тези неща"? В пътя на нашето духовно развитие, когато преминем от следване на Господ от послушание към следване на Господ от любов, ние преминаваме от това да трябва да изпълняваме Неговата воля към това да обичаме да изпълняваме Неговата воля. Когато достигнем това ниво на любов, ние изпитваме волята на Господ в нас. Като практическо приложение, следващия път, когато имате задача пред себе си, за която обикновено казвате: "Трябва да направя това", опитайте се да кажете: "Трябва да направя това" или "Искам да направя това". След това забележете вътрешната промяна, която настъпва във вас с течение на времето, когато "трябва" се превръща в "мога", а след това в "искам". Така Господ изгражда във вас нова воля - воля, която може да каже: "Да, Господи, аз наистина Те обичам."

---

Beyond Belief

---

18. Истина, истина ти казвам: Когато беше млад, ти се препасваше и ходеше, където искаше; но когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те препаше и ще те заведе [там], където не искаш.

19. И това каза Той, като означи с каква смърт ще прослави Бога.И като каза това, рече му: следвай Ме.

20. А Петър, като се обърна, погледна ученика, когото Иисус обичаше да следва, който също се бе облегнал на гърдите Му на вечерята, и каза: Господи, кой е този, който Те предава?

21. Петър, като го видя, казва на Исус: Господи, и какво [е] това?

Точно както Исус храни Петър с хляб и риба, представяйки начина, по който Бог ни снабдява с добро и истина, Той на свой ред призовава Петър да пасе Неговите агнета, да се грижи за Неговите овце и да пасе Неговите овце. Като продължава напътствията си към Петър, Исус казва: "Истина ти казвам, че когато беше по-млад, ти се препасваше и ходеше, където си искаше" (Йоан 21:18).

Тук Исус има предвид първите дни, когато Петър и учениците са били по-млади и ентусиазирани за своята мисия. Въпреки че не са разбирали ясно дълбочината на посланието на Исус, те са били идеалистично настроени и развълнувани да го следват. И Тома, и Петър признават, че са готови да следват Исус до смъртта си (вж. Йоан 11:16 и Йоан 13:37). В тези дни те казваха: "Господи, обичаме Те", а не просто: "Господи, имаме симпатии към Теб".

Именно този саможертвен ентусиазъм и любов към Исус предизвикват бързото разрастване и разширяване на ранната християнска църква. Освен това, благодарение на примера на Исус, те са знаели, че любовта и службата са на първо място. Ето защо те не спорели за истини и не се карали помежду си. Докато хората водели добър живот, те били считани за "братя". За тях поддържането на милосърдно отношение един към друг беше много по-важно от споровете по въпросите на вярата. ²⁰

В това отношение в ранната църква е имало усещане за голяма свобода. Обхванати от спомена за живота и учението на Исус и от пламенната си любов към Него, те стават живи посланици на истината, която Исус им е дал. Както Исус им беше казал в първите дни на Своето служение: "Ако пребъдете в Моето слово, наистина ще бъдете Мои ученици. И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:31-32).

В началото на тяхното ученичество става дума за изучаване на истината. "Ако пребъдвате в Моето слово - казва Исус, - вие ще бъдете Мои ученици." Малко по-късно Исус им говори за любовта. Той каза: "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си" (Йоан 13:35). И след това, в прощалната си реч, Исус отново се връща към темата за това как те могат да бъдат Негови ученици, като този път набляга на службата. Както казва Исус: "С това се прославя Моят Отец, че вие принасяте много плод; така ще бъдете Мои ученици" (Йоан 15:8). Като пребъдват в истината, любовта и службата, тези мъже ще покажат, че наистина са станали ученици на Исус.

Така започва всичко. Така беше, когато Исус беше в тяхно присъствие. Но Исус също така знае, че това няма да е лесно. Затова сега Исус казва на Петър: "Но когато остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те препаше и ще те носи там, където не искаш" (Йоан 21:18). След това разказвачът добавя, че когато Исус е казал това на Петър, Той е имал предвид начина, по който Петър е умрял. Както е написано: "Това Той каза, като посочи с каква смърт той [Петър] ще прослави Бога" (Йоан 21:19).

В ранната църква твърдението "ще простреш ръцете си" често се свързва с разпятието. Затова тези думи изглежда са пророчество, че Петър ще претърпи мъченическа смърт. Това е особено вярно, когато следват думите: "друг ще те препаше и ще те пренесе там, където не искаш".

За Петър, който веднъж е обещал, че ще умре за Исус, но после се е отрекъл от Него, това предсказание би могло да бъде прието с благодарност. По същество Исус казва, че макар вярата на Петър първоначално да е била слаба и колеблива, накрая тя ще бъде непоклатима. Петър вече няма да се отрече от Исус. Вместо това той смело ще посрещне мъченическа смърт. По този начин Петър наистина ще прослави Бога.

Развитието на Петър служи за пример на всеки човек, който прави преход от страх към вяра. Нещо се случва в душата на човека, когато вярата в ученията на Исус и любовта към Него се съчетаят, за да се получи непоколебимо доверие в Бога, упование в Неговото ръководство и готовност да Го следваш през всяко изпитание и всяко предизвикателство. Именно поради тази причина веднага след като предсказва смъртта на Петър, Исус казва: "Следвай Ме". Сякаш Исус казва на Петър: "Каквото и да ти е подготвило бъдещето, дори да е мъченическа смърт, следвай Ме."

---

Going deeper

---

Подобно на Петър, всеки от нас е призован ежедневно да поема кръста си и да следва Исус. С други думи, всеки от нас е призован да остави своя егоистичен живот, за да може да поеме нов живот на безкористно служене на другите. Всеки от нас е призован да издигне разбирането си до по-благородни висоти. Всеки от нас е призован да се издигне над старата си воля и желанията на низшата си природа, за да се роди в нас нова воля заедно с дадени от Бога желания. По този начин всеки от нас е призован към такъв живот, който ще прослави Бога.

Този процес на духовно възраждане се осъществява първо чрез покаяние, а след това чрез "препасване" с Божията истина. Като правим това, обличайки умовете си в ученията на Неговото Слово, ние живеем в истината, която ни освобождава. Ние "вървим там, където искаме".

Но с времето може да се случи така, че да отпаднем от тези висши състояния. Когато това се случи, ние вече не желаем да бъдем свободно водени от Господ. Вместо това предпочитаме да се управляваме сами и да правим това, което искаме, извън законите на божествения ред. Когато изпаднем в това състояние, може да почувстваме, че сме "свободни", докато в действителност сме станали роби на нисшата си природа.

Духовно слепи за истината за любовта към Бога и любовта към ближния, ние се намираме в духовно робство. В тази самоналожена слепота ние протягаме ръце, за да бъдем облечени в желанията на нисшата ни природа и отнесени на места, където висшата ни природа не би отишла. Продължавайки да четем това пророчество на по-дълбоко ниво, можем да видим как думите на Исус говорят на всеки от нас за това как можем да изгубим от поглед първоначалните си надежди, мечти и виждания. Както Исус казва на Петър: "Когато остарееш, ще простреш ръцете си, друг ще те препаше и ще те пренесе там, където не искаш" (Йоан 21:18). ²¹

Това пророчество може да се приложи и към възхода и упадъка на една църква. Когато църквите започват да функционират, членовете им са развълнувани от това, че следват Господа и се обичат един друг. С течение на времето обаче същата доктрина, която е трябвало да доведе хората до по-голяма любов помежду им, се тълкува по нов начин или се подчертава прекалено много по начин, който разделя хората. Църквите, някога изпълнени с хора, които се обичат и уважават един друг, могат да се превърнат в места на ожесточени спорове и спорни разногласия. Какво се случи? Какво се е объркало? ²²

Според Исус това се случва, когато думите "Вярвам в Бога" станат по-важни от това да живеем според Божието учение. Това се случва, когато хората пренебрегват заповедите, като казват, че "вярата" е всичко, от което се нуждаеш. Вместо да се обърнат към Господ и да следват Неговите заповеди като ежедневна практика, хората се обръщат към собствените си възгледи - възгледи, които оправдават вярата без усилия и възраждането без покаяние или преобразяване.

Когато вярата стане по-важна от милосърдието, а доктрината - по-важна от живота, да бъдеш "прав" се превръща във фалшив бог. Когато това се случи, се появяват оплаквания, критики и обвинения. Така браковете се разпадат, приятелските отношения се разпадат, правителствата се поляризират, а църковните организации западат само до вярата. ²³

За съжаление, в този момент от божествения разказ Петър е представител на този упадък във вярата. Когато Исус му казва: "Следвай Ме" (Йоан 21:19), Петър не казва: "Да, Господи, ще те последвам." Вместо това Петър се обръща, поглежда към Йоан и казва: "Какво е това?" (Йоан 21:21). ²⁴

Макар че въпросът на Петър за Йоан обикновено се превежда така: "Ами този човек?", гръцкият оригинал е просто ti houtos [τί οὗτος], което означава "Какво е това?" Задавайки този въпрос, Петър не само се отвръща от Господ, но и се отдалечава от Йоан, който би трябвало да бъде негов близък спътник. На езика на Свещеното писание вярата се отделя от любовта.

В този контекст трябва да се припомни, че вярата на Петър е непоследователна в целия евангелски разказ. Въпреки че Петър е първият, който изповядва, че Исус е Христос, той е и първият, който се отрича от Исус, и то три пъти. И в този последен епизод Петър прави нещо подобно. Той току-що е казал три пъти, че обича Исус. Но сега, когато Исус му казва: "Следвай Ме", Петър прави точно обратното. Той се обръща.

Това е поучителна история. Дори и да имаме силна вяра, не можем да спрем дотук. Първоначалното преживяване на вярата в Исус като Христос, Син на живия Бог, трябва да се развива и да расте, докато се превърне във вярата, изразена от Тома, когато той казва: "Господ мой и Бог мой" (Йоан 20:28). И все пак има още една стъпка. Това е моментът, в който важният въпрос вече не е: "Кой казваш, че съм Аз?" или "Вярваш ли в Мен?". Важният въпрос е: "Обичаш ли Ме?". Истинската вяра трябва да води началото си от любовта към Господ и да се изразява в полезно служене на другите.

---

Практическо приложение

---

Като продължавате да изпълнявате волята на Господ от любов, привързаността към изучаването на истината и желанието да прилагате тази истина в действие ще продължават да растат. Независимо от хронологичната ви възраст, ще продължите да ставате все по-силни, по-спокойни и по-щастливи духом. Следователно, като практическо приложение, поддържайте вярата си свежа и жизнена. Подхранвайте я с нови прозрения и любящи действия. Хранете вътрешните си агнета. Грижете се за вътрешните си овце. След това, когато егоцентризмът намалее и Господните желания изпълнят сърцето ви, се наслаждавайте на мира и щастието, които се появяват. Забележете как радостта ви продължава да се увеличава. Когато навлезете в по-небесни състояния на доброта и истина, открийте какво означава да сте духовно живи, радостни и млади по сърце. Както е написано в еврейските писания: "Ти ще ми покажеш пътя на живота. В Твоето присъствие има пълнота на радостта. От дясната Ти страна има вечни удоволствия" (Псалми 16:11). ²⁵

---

Докато дойде Исус

---

22. Исус му казва: Ако искам той да остане, докато дойда, какво ти е? Следвай Ме.

23. Тогава излезе тази дума до братята, че този ученик не трябва да умре; но Исус не му каза, че не трябва да умре, а: Ако искам да остане, докато дойда, какво [тие]?

Исус току-що е казал на Петър: "Следвай Ме!" Това би трябвало да е достатъчно. Но тази проста молба не е достатъчна за Петър. Той иска да знае и за Йоан, чието име дори не споменава. "Но Господи - казва Петър, - какво е това?" Възмутеният тон на Петър подсказва за разделението между вярата и милосърдието - разделение, което в крайна сметка ще нанесе значителни щети на църквата и на всички хора, които разделят вярата и милосърдието в своите мисли, думи и дела. ²⁶

Както видяхме в целия евангелски разказ, Петър олицетворява вярата, а Йоан - милосърдието - особено делата на милосърдието. Да следваме Исус, както прави Йоан, означава да Му отдадем цялото си внимание и любов. Това означава, че не само се доверяваме на Неговото ръководство, но и разчитаме на Него, вярвайки, че Той е източникът на цялата любов, мъдрост и сила. Но има и нещо повече. Както казва Исус в прощалното си обръщение: "Ако Ме любите, пазете Моите заповеди" (Йоан 14:15). И няколко стиха по-късно Той отново повтаря това увещание, но с други думи. "Ако някой Ме обича - казва Той, - ще пази словото Ми" (Йоан 14:23).

Ето какво означава да следваш Исус. Казано по-просто, това означава да вярваме в Него и да правим това, което Той казва. Петър обаче, който символизира вярващия аспект на нашия живот, представлява както възхода, така и упадъка на истинската вяра. Вярата се издига дотолкова, доколкото е обединена с милосърдието и особено с делата на милосърдието. Но вярата за първи път започва да запада, когато се смята за първостепенна, вземайки превес над доброто и милосърдието. След това спада още повече, когато се отдели от добротата на живота - т.е. когато вече не живее според това, на което учи истината. И накрая, вярата преживява своя последен и най-сериозен упадък, когато се отнася с презрение към добрите дела, смятайки ги за напразни опити да се заслужи път към рая.

Исус не е изненадан от отговора на Петър. Той предусеща, че идва време, когато хората ще повярват, че вярата е единственото необходимо нещо за спасението. В това време хората ще пренебрегват всяко усилие за правене на добро, вярвайки, че всяко усилие за правене на добро непременно е опетнено от греха на самозаслугата. Ето защо Петър се изказва пренебрежително за Йоан, който представя добрите дела, с думите: "Какво е това?" В отговор Исус казва на Петър: "Ако искам той да остане, докато дойда, какво е това за теб?". (Йоан 21:22). След това Исус продължава с думите: "Следвай Ме". ²⁷

Исус вече е казал на Петър да Го последва (вж. Йоан 21:19). Някой може да си помисли, че Исус отново казва на Петър да Го последва. Но този път думите са отправени към Йоан. Това представлява идеята, че Петър, който представлява вярата, и Йоан, който представлява благотворителните действия, трябва да последват Исус. По този начин вярата и полезната служба, или истината и доброто, ще работят заедно като едно цяло. И към двата аспекта на нашата човешка същност е отправен един и същ призив: "Следвай Ме". ²⁸

---

Второто пришествие на Господ

---

В този епизод заключителните думи на Исус са: "Ако искам той да остане, докато дойда, какво е това за вас? Следвайте Ме." На най-буквално ниво Исус говори за важността на това да Го следваме, независимо от това какво правят другите. Той ни моли да държим сърцата и умовете си отворени за Неговото ръководство, за да може Той да действа чрез нас.

В тези заключителни думи Исус говори и за Своето обещано завръщане. Както Исус казва на учениците Си в прощалното Си обръщение: "Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас" (Йоан 14:18). Три дни след разпъването на кръста Исус спазва обещанието си. Той се върна при тях, вдъхна върху тях и каза: "Приемете Светия Дух" (Йоан 20:22). След осем дни Той отново дойде при тях, а сега се върна за трети път. Всеки път, когато идваше при тях, Исус им даваше възможности да израснат в разбирането си и да задълбочат любовта си към Него.

Всичко това е показателно за начина, по който Исус идва в живота на всеки от нас. При първото Си идване Исус идва в плът. Както е написано: "Словото стана плът и живя между нас" (Йоан 1:14). Това е първоначалното ни разбиране за Бога, когато Той е ходил и говорил сред нас, докато е бил на земята. Второто пришествие на Господ обаче е духовно. То се случва всеки път, когато чуваме гласа Му в Неговото Слово или усещаме Неговото божествено ръководство чрез Светия Дух, или съчетаваме Неговата любов и мъдрост в някаква форма на полезна служба. Накратко, нашият Господ, Който е дошъл веднъж в плът, идва при нас постоянно в дух. ²⁹

---

Първи и последни думи

---

24. Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и пише тези неща; и ние знаем, че свидетелството му е истинско.

25. Но има и много други неща, които Исус извърши, които, ако всяко [от тях] трябваше да бъде написано, предполагам, [че] дори самият свят не би могъл да побере книгите, които трябва да бъдат написани. Амин.

В края на Евангелието от Лука отбелязахме, че Исус казва на учениците Си да останат или "да престоят" в град Йерусалим. В контекста на това евангелие разбирахме, че това означава, че учениците трябва да останат в истината на свещените писания, като размишляват и размишляват върху Божието слово, докато получат прозрение, вдъхновение и "сила отгоре" (Лука 24:49). ³⁰

Сега, когато стигаме до края на Йоан, Исус отново говори за престоя или оставането. Исус казва на Петър: "Ако искам той [Йоан] да остане, докато дойда, какво е това за теб?" Този път обаче Исус има предвид, че учениците трябва да продължат да обичат и да служат на другите. Те трябва да продължат да пазят Неговото слово; трябва да продължат да вършат добри дела; и трябва да продължат да поучават другите. Всичко това е означено от ученика Йоан, който ще "остане", докато Исус дойде.

Оставайки в това състояние и продължавайки да вършат добри дела, учениците ще останат близо до Господ в живота и в смъртта, изпълнявайки Неговата воля, докато учат другите да правят същото. В резултат на това те ще бъдат сред първите, които ще създадат истинската християнска църква. С течение на времето обаче, когато учението постепенно става по-важно от живота, църквата започва да запада и да се разпада. ³¹

Подробностите за възникването и упадъка на тази нова вяра са описани първо в Деянията на апостолите и Посланията, а след това се разкриват чрез отварянето на духовния смисъл на Книгата Откровение -книгата, "запечатана със седем печата" (Откровение 5:1). На първите страници на Откровение Исус казва на църквата в Ефес: "Ти остави първата си любов" (Откровение 2:4). Тази "първа любов", за която говори Исус, е върховно съсредоточаване върху доброто в живота, а не само върху истината на учението. ³²

Но това е друга история, която ще бъде разказана друг път. Тази, историята на четирите евангелия, вече е към своя край. Както видяхме, тя започва в Матей с думите: "Книгата за поколението на Исус Христос, Син Давидов, Син Авраамов" (Матей 1:1). Тогава посочихме, че "книгата" представлява най-съкровеното качество на човека. И така, Евангелието от Матей е разказ за постепенното разкриване на най-съкровеното качество на Исус - Неговата божественост. Както Исус казва в това евангелие: "За кого ме считате?" (Матей 16:15). ³³

Тази тема продължава в цялото евангелие, като се появява отново в първия стих на Марк, където четем, че Исус вече не е описан като Давидов син или Авраамов син, а като Божи Син. Макар че всяко евангелие съдържа сходни теми, всяко евангелие има преобладаващо послание. В Евангелието от Марк повтарящият се мотив е покаянието. То е представено чрез честото изгонване на демони. Именно чрез осъзнаването на греха и покаянието за него ние ставаме готови да приемем истината, която носи Исус. Както казва Исус в първите си думи от това евангелие: "Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и вярвайте в Евангелието" (Марко 1:15).

След това, когато се обръщаме към Лука, акцентът е поставен върху реформата на разбирането. Именно чрез истината, която Исус учи, можем да оставим настрана погрешните идеи и да научим истинските. Следователно в Лука развитието на ново разбиране се превръща в основна тема. Ето защо в края на това евангелие на учениците е казано да останат в Йерусалим, представляващ място за обучение, докато получат сила отгоре. Само в Лука е написано, че "Той им отвори ума, за да разберат Писанията" (Лука 24:45). ³⁴

И накрая, когато продължаваме от края на Лука към началото на Йоан, преобразяването на разбирането води до приемането на нова воля. Това се случва с течение на времето, когато любовта ни към Господ се задълбочава и когато преживяваме Неговата воля да действа чрез нас. Когато това се случи в нас, ние правим преход към спазването на заповедите не от послушание, а от любов. Както Исус казва на учениците Си в това Евангелие: "Ако Ме любите, ще пазите думите Ми" (Йоан 15:17).

Освен това темата за божествеността на Исус, започнала в Матей и продължила в Марк и Лука, достига своята кулминация в Йоан. В това последно евангелие става все по-ясно, че Исус е великият "АЗ СЪМ". Тези "АЗ СЪМ" твърдения включват: "Аз съм хлябът на живота" (Йоан 6:35), “Аз съм светлината на света" (Йоан 8:12), “Аз съм вратата" (Йоан 10:7), “Аз съм добрият пастир" (Йоан 10:11,14), “Аз съм възкресението и животът" (Йоан 11:25), “Аз съм пътят, истината и животът" (Йоан 14:6), “Аз съм истинската лоза" (Йоан 15:1), и може би най-силното: "Преди да бъде Авраам, Аз съм" (Йоан 8:58). Ето защо в Евангелието от Йоан, и то само в него, Тома нарича Исус "Господ мой и Бог мой" (Йоан 20:28).

Когато стигаме до последните думи на Йоан - идо последните думи на четирите Евангелия - забелязваме още един чудесен детайл, един завършек. Както първата дума на Евангелията е "книга" biblos [βίβλος], така и последната дума на Евангелията е "книги" biblia [βιβλία]. Както казва Йоан: "Има и много други неща, които Исус направи и които, ако бяха написани едно по едно, предполагам, че дори самият свят не би могъл да побере книгите, които биха могли да бъдат написани" (Йоан 21:25). В гръцкия оригинал последният израз, "книгите, които могат да бъдат написани", е ta graphomena biblia [τὰ γραφόμενα βιβλία].

Преминаването от първата дума "книга" в Матей към последната дума "книги" в Йоан подсказва, че качествата на Господ са безкрайни. Всички книги на света никога не биха могли да опишат или да съдържат описания на Неговата безгранична любов и милост, на Неговата мъдрост и сила, на Неговото търпение и постоянство. Неговите божествени качества са по-велики от всички морски пясъци и от всички небесни звезди. ³⁵

Евангелията ни запознават с Исус - Единния Бог на небето и земята. Фактът, че те започват с думата "книга" и завършват с думата "книги", не е случаен. Той е още едно указание, че четирите евангелия са наистина една безшевна дреха, изтъкана отгоре в едно цяло. Те са безшевна история за това как Бог влиза в живота на всеки от нас, ако сме готови да Го приемем, като постепенно се разкрива като Господ Исус Христос - източникът на всяка любов, всяка мъдрост и всяка сила за полезно служене.

След като сме видели това и сме приели присърце учението на Исус, ние сме вдъхновени да Го следваме. Осъзнаваме, че същият Този, Който изтъкава безпроблемния евангелски разказ, е и Авторът на нашия живот. В по-голямата си част ние не виждаме чудните начини, по които Той се движи сред нас, втъкавайки и свързвайки събитията в живота ни чрез тайното действие на Своя Промисъл. Кой може да познае многобройните начини, по които Той действа в нас, превръщайки всички преживявания във възможности за нашето вечно благоденствие? ³⁶

Затова не е чудно, че Йоан завършва евангелието си с думите: "Има и толкова други неща, които Исус е направил, че ако се напишат едно по едно, предполагам, че дори самият свят не би могъл да побере книгите, които биха могли да бъдат написани. Амин." ³⁷

Бележки под линия:

411. Verse 16. And they said to the mountains and to the rocks, Fall on us, signifies to be covered over by evils and by falsities therefrom. This is evident from the signification of "mountains," as being the evils that flow from the loves of self and of the world (of which above, n. 405; also from the signification of "rocks," as being the falsities from evil (of which below); also from the signification of "fall on us," as being to be covered by them. These things, too, are to be illustrated by such things as occur in the spiritual world when the Last Judgment takes place; for they are said respecting the Last Judgment, as is evident from the following verse, where it is said, "For the great day of His anger is come, and who is able to stand?" that "day" meaning the time and state of the Last Judgment. The state of the wicked then is such that from the mountains and rocks upon which they have made their habitations they cast themselves down into the hells, more or less deeply according to the atrocity of the evils and falsities with them; and this they themselves do, because they cannot endure Divine good and Divine truth, the higher heavens then being opened, from which the light of heaven flows in, which is Divine truth united to Divine good, by which light their pretended goods and truths are constricted, and these being constricted their evils and falsities are loosened; and as evils and falsities cannot endure the light of heaven, for they are pained and tortured by it, these spirits cast themselves from the mountains and rocks into the hells, more or less deeply according to the quality of their evil and falsity; some into gaps and caves, and some into holes and rocks, which then stand open before them; but as soon as they have cast themselves in, the openings are closed up. In this way the casting out of evil spirits from the mountains and hills which they have occupied is effected (See above, n. 391-392, 392, 394); and when they are in the caves and among the rocks the pains and torments they suffered from the influx of the light of heaven cease; for they find rest in their evils and in the falsities therefrom, because these had been their delights; for the delights of his life remain with everyone after death, and the delights of life are the delights of their loves, for every delight of life is from love.

[2] From this the signification of their "calling to the mountains and the rocks to fall on them" can be seen; likewise what is signified in Hosea:

They shall say to the mountains, Cover us, and to the hills, Fall on us (Hosea 10:8).

And in Luke:

Then shall they begin to say to the mountains, Fall on us, and to the hills, Hide us (Luke 23:30).

This, too, treats of the Last Judgment. The light of heaven, which is Divine truth united to Divine good, by the influx and presence of which the evil who cast themselves down are pained and tormented, is meant by the words immediately following in this verse; "hide us from the face of Him that sitteth on the throne, and from the anger of the Lamb;" it is said "the anger O the Lamb" because they are in torment; but their torment is not from that, but from the evils of their loves and from the falsities of their faith; and because these evils and falsities have formed all the interiors of their mind (for each one's mind is formed by his love and its faith, even so as to be a likeness of these in form), and because the interiors of the mind of those who are in evils and in falsities therefrom are turned away in a contrary direction, or to a quarter opposite to Divine goods and truths, therefore when Divine truth flows in and endeavors to reverse the action of the interiors of their mind, and thereby to lead them into heaven (for this is what Divine truth proceeding from the Lord does everywhere where it flows in), and they are unwilling to abandon the delights of their loves, they suffer anguish and torment; but these cease when they come into the hells where like delights or like loves prevail.

[3] Having shown above n. 405 what "mountains and hills" signify, it shall now be shown what "rocks" signify, namely, that they signify truth from spiritual good, also the truth and good of faith, but in the contrary sense the falsity of faith. This signification of "rocks" is also from appearances in the spiritual world; for rocks and crags are seen there as mountains and hills are seen, as was shown above, and upon the rocks there those dwell who are in truths from spiritual good, and who are in the truth and good of faith. The difference between the mountains and hills, and the rocks and crags, is that the former are of soil, and the latter of stone, and "soil" corresponds to and thus signifies the good of love, and "stone" corresponds to and thus signifies the truth of faith. And as most things in the Word have also a contrary sense, so do "rocks," and in that sense they signify the falsity of faith, and this also from correspondence; for those who are in the falsities of faith dwell there within the rocks in caverns.

[4] That "rock" signifies truth from good and the truth of faith, and in the highest sense the Lord in respect to these, is evident from the following passages. In Daniel:

Thou sawest ¹ till that a stone was cut out, not by hands, and it smote the image upon his feet, that were iron and clay. And the stone that smote the image became a great rock and filled the whole earth (Daniel 2:34-35).

This was said of the image that Nebuchadnezzar saw in his dream. "The stone that became a great rock" means the Lord, as is evident from the particulars there. But first let the signification of what precedes be told; "the head of the image" which was gold, signifies the Most Ancient Church, which was a celestial church, or a church in which the good of love to the Lord reigned; this good is signified in the Word by "gold," and also by "the head;" "the breast" and "the arms" which were silver, signify the Ancient Church, which succeeded the Most Ancient, and this church was a spiritual church, or a church in which the good of charity towards the neighbor, and truth from that good, reigned; this truth and good are signified by "silver," and also by "the breast" and "the arms;" "the belly and the thighs which were brass" signify the church that succeeded the ancient spiritual church and which may be called spiritual-natural; in this church the good of faith and the truth from that good reigned; this good is signified in the Word by "brass," and also by "the belly" and "the thighs;" but "the legs and the feet, which were part iron and part clay," signify the Israelitish and Jewish Church, which was an external church without any internal, and which therefore had no truth and good, but truth falsified which in itself is falsity, and good adulterated which in itself is evil; therefore it is said respecting it in this chapter:

Whereas thou sawest iron mixed with miry clay, they shall mingle themselves with the seed of man; but they shall not cohere one with the other, even as iron doth not mingle with clay (Daniel 2:43).

"Iron" signifies natural truth, and "miry clay" natural good; "the feet and legs" have a like meaning; but here "clay" signifies good adulterated, and "iron" such truth as there is in the external sense of the Word; for "the seed of man" means the Word where there are goods and truths, the adulterations and falsifications of which are described by "iron mixed with clay, which do not cohere one with the other." (That there have been four churches, one after another, may be seen in The Doctrine of the New Jerusalem 247, 248 .) "The stone" that smote the image means Divine truth from the Lord; that "it became a great rock and filled the whole earth" signifies that the Lord by Divine truth is to rule over heaven and the church; "the earth" here meaning the church and also heaven; therefore it is added that this kingdom "shall stand forever" (verse Daniel 2:44), "kingdom" also signifying the church and heaven, for there is the kingdom of God. That Divine truth is here meant by "stone," and the Lord in respect to Divine truth by "rock," is evident from the signification of "stone" in the Word when predicated of the Lord (as in Genesis 49:24; Psalms 118:22-23; Isaiah 28:16; Matthew 21:42, 21:44; Mark 12:10-11; Luke 20:17-18). Whether you say the Lord or Divine truth it is the same, since all Divine truth is from Him, and thence He is in it; and it is from this that the Lord is called "the Word," for the Word is Divine truth. (That "stone" in the highest sense signifies the Lord in respect to Divine truth, and thence in a lower sense truth from good, see Arcana Coelestia 643[1-4], 1298, 3720, 6426, 8609, 10376)

[5] That "rock" signifies the Lord in respect to Divine truth, is plain from:

The rock in Horeb from which waters were given to the Israelitish people (Exodus 17:5-6);

and that it was commanded:

That Moses and Aaron should speak unto the cliff, and thus should sanctify Jehovah in the eyes of the sons of Israel; but that Moses smote it with a staff two times, therefore it was declared to Moses and Aaron that they should not bring the people into the land of Canaan (Numbers 20:8-13).

It is known in the church that this "rock" signified the Lord; but it is not known that it had this signification because "rock" in the Word signifies the Divine truth that proceeds from the Lord; this was why Moses and Aaron were commanded to speak to it, and thus to sanctify Jehovah in the eyes of the sons of Israel. Also "the waters" that flowed forth signify Divine truth; and "the people drinking of them" signifies to nourish spiritually, which is done by instructing and teaching. (That "waters" signify truths, see above, n. 71; and that "to drink," and "to be given to drink," signify to be instructed and to be taught, see Arcana Coelestia, n. (Arcana Coelestia 3069, 3772, 4017-4018, 8562, 9412) The like is signified by "rock" in Isaiah:

They shall not thirst; He will lead them in desolate places; He will cause the waters to flow out of the rock for them, when He cleaveth the rock that the waters may issue (Isaiah 48:21).

In David:

He clave the rocks in the wilderness, and made them to drink of the great depths; and He brought streams out of the cliff; and they remembered that God was their Rock, and the most high God their Redeemer (Psalms 78:15-16, 20, 35).

In the same:

He opened the rock that the waters might issue out; they flowed in the dry places, a river (Psalms 105:41).

In the same:

Before the Lord thou art in travail, O earth, before the God of Jacob, who turned the rock into a pool of waters, the flint into a fountain of waters (Psalms 114:7-8).

That "rock" in these passages signifies the Lord in respect to Divine truth, or what is the same, Divine truth from the Lord, is evident from what has been said above, also from the fact that these two passages in David treat of the redemption and the regeneration of the men of the church, and this is effected by means of Divine truth from the Lord. Redemption is treated of in these words, "they remembered that God was their Rock, and the most high God their Redeemer;" regeneration in these words, "Before the Lord thou art in travail, O earth;" "to be in travail" when predicated of the church, signifying to be reformed and regenerated.

[6] In Isaiah:

Hearken unto me, ye that follow after righteousness, ye that seek Jehovah; look unto the rock out of which ye were hewn, and to the digging out of the pit out of which ye were digged (Isaiah 51:1).

The "rock" means the Lord in respect to Divine truth, and the "pit" signifies the Word, as also in other places; "to be hewn out of the rock" and "to be digged out of the pit," signify to be regenerated by Divine truths and Divine goods, thus by truths from good from the Lord; for "stones," that are cut out of a rock, signify truths from the Lord; and "soil," that is dug out of a pit, signifies good from the Lord, therefore it is called "the digging out of the pit."

[7] In Moses:

Give ye greatness unto our God; the rock, whose work is perfect, and all His ways are judgment. He made him to ride on the high places of the earth, and feedeth him with the increase of the fields; He maketh him to suck honey out of the cliff, and oil out of the flint of the rock. The rock that begat thee hast thou given to forgetfulness, and hast forgotten God thy Former. Is it not because their rock hath sold them, and Jehovah hath shut them up? For their rock is not as our rock, neither are our enemies judges (Deuteronomy 32:3-4, 13, 18, 30-31).

This is said of the Ancient Church, which was a church that was in truths from good; therefore truths from good are described by various things that correspond, as "He made him to ride on the high places of the earth, He fed him with the increase of the fields; He made him to suck honey out of the cliff, and oil out of the flint of the rock." Intelligence in the spiritual things of this church is signified by "He made him to ride on the high places of the earth;" "to ride" signifying to understand; "the high places of the earth" meaning the spiritual things of the church; spiritual nourishment therefrom is signified by "He fed him with the increase of the fields;" "to feed" meaning to nourish, and "the increase of the fields" meaning all things of the church. That they had natural good and spiritual good through Divine truth from the Lord is signified by "He made him to suck honey out of the cliff, and oil out of the flint of the rock;" "honey" meaning natural good, "oil" spiritual good; "cliff" external Divine truth from the Lord which is for the natural man, and "flint of the rock" internal Divine truth from the Lord which is for the spiritual man. The Jewish Church, which was not in any Divine truth, is next treated of, and respecting this it is said, "the rock that begat thee hast thou given to forgetfulness, and hast forgotten God thy Former," which signifies that the Lord, and thence Divine truth, by which the church is reformed, were rejected; "rock" meaning the Lord in respect to Divine truth, and "that begat thee," and "God the Former" signifying to be reformed by the Lord by means of Divine truth. That they were altogether deprived of truth and good is signified by "their rock hath sold them, and Jehovah hath shut them up," "rock" having reference to truth, and "Jehovah" to good; "to sell" and "to shut up" means to be deprived of. That they would be in falsity from evil is signified by "their rock is not as our rock, neither are our enemies judges" "their rock" meaning falsity, "our enemies" evils, "not judges" signifying not truths and goods. From this it can be seen that "rock" signifies the Lord in respect to Divine truth, and in the contrary sense, falsity.

[8] In the second book of Samuel:

The spirit of Jehovah spoke in me, and His speech was upon my tongue. The God of Israel said, the Rock of Israel spoke [to me]. He that ruleth over the righteous man, that ruleth over the fear of God (2 Samuel 23:2-3).

"Rock" here manifestly stands for the Lord, for in the Word "the God of Israel" means the Lord; therefore it is said "the spirit of Jehovah spoke in me, and His speech was upon my tongue," also "the God of Israel said, the Rock of Israel spoke to me." The "spirit of Jehovah" and "His speech" signify Divine truth, and the Lord is called "the God of Israel" from worship, and "the Rock of Israel" from Divine truth, from which is worship. Because it is the Lord who is meant, it is said that "the Rock of Israel spoke." His dominion over those who are in good and those who are in truth is signified by "He that ruleth over the righteous man, that ruleth over him that hath the fear of God;" righteousness" is predicated of good, and "fear of God" of truth; for this Psalm of David treats of the Lord, which makes clear that the Lord is meant by "the God of Israel," and "the Rock of Israel."

[9] In David:

O that My people may hearken unto Me, that Israel might walk in My ways! I would feed ² them with the fat of wheat; and with honey out of the rock I would satisfy them (Psalms 81:13, 16).

Here, too, "rock" means the Lord in respect to Divine truth (as may be seen above, n. 374, where this is explained). In the same:

Who is God save Jehovah, or who is a Rock besides my ³ God? Jehovah liveth: and blessed be my Rock; and the God of my salvation shall be exalted (Psalms 18:2, 31, 46; 2 Samuel 22:2-3, 32, 47).

It is said, "Who is God save Jehovah, and who is a Rock besides my God?" because where Divine good is treated of the Lord is called "Jehovah," and where Divine truth is treated of he is called "God," and also "Rock," as here; so afterwards, "Jehovah liveth, and blessed be my Rock;" "the God of my salvation shall be exalted" signifies that He must be worshiped by means of truths from good, from which is salvation; "to be exalted," in reference to God is predicated of worship from good by means of truths.

[10] In the same:

Let the sayings of my mouth and the meditation of my heart be well pleasing before Thee, O Jehovah, my Rock and my Redeemer (Psalms 19:14).

"Jehovah the Rock" has a like signification as "Jehovah God," namely, the Lord in respect to Divine good and Divine truth; and He is called "Redeemer" from regeneration, which is effected by Divine truth; "sayings of the mouth" signify the understanding of truth, and "the meditation of the heart" the perception of good. In the same:

I say unto God my Rock, Why hast Thou forgotten me? (Psalms 42:9).

"God the Rock" means the Lord in respect to Divine truth, here in respect to defense. In the same:

Unto Thee do I call, O Jehovah my Rock; be not silent from me; lest Thou be silent from me (Psalms 28:1).

Here, too, "Jehovah" and "Rock" are mentioned, because "Jehovah" means the Lord in respect to Divine good, and "Rock" the Lord in respect to Divine truth, and as both are meant it is twice said, "be not silent from me," "lest Thou be silent from me;" one having reference to Divine good, the other to Divine truth, for in the Word there is a heavenly marriage in every particular, which is the marriage of good and truth. In Habakkuk:

O Jehovah, Thou hast placed him for judgment; and thou, O Rock, hast founded him for correction (Habakkuk 1:12).

In Isaiah:

Trust ye in Jehovah forevermore; for in Jah Jehovah is the Rock of Eternity (Isaiah 26:4).

Ye shall have a song as of the night of celebrating the feast; and gladness of heart as of one going with a pipe to come into the mountain of Jehovah, to the Rock of Israel (Isaiah 30:29).

Is there a God beside me? yea, there is no Rock, I know not any (Isaiah 44:8).

In David:

We will make a joyful noise unto the Rock of our salvation; we will come before His faces with confession (Psalms 95:1-2

In the first book of Samuel:

There is none holy as Jehovah; and there is no Rock like our God (1 Samuel 2:2).

In David:

Upright is Jehovah my Rock (Psalms 92:15).

He shall call me, Thou art my Father, my God, the Rock of my salvation. I also will make Him the firstborn, high above the kings of the earth (Psalms 89:26-27).

[11] In these passages, "rock" means Divine truth from the Lord and the Lord Himself, as well as in other passages. As in the gospels:

Everyone that heareth My words and doeth them, I will liken him to a prudent man, who built his house upon a rock; and the rain descended, and the floods came, and the winds blew, and beat upon that house, yet it fell not, for it was founded upon a rock (Matthew 7:24-25; Luke 6:48).

"The house founded upon a rock" means the church and the man of the church who has founded his doctrine and life upon the Divine truth, which is from the Lord, thus upon those things that are in the Word, consequently one who is in truths from good from the Lord. It is said, "who is in truths from good," because Divine truth is not received by anyone who is not in good. To be in good is to be in the good of life, which is charity; therefore it is said "he that heareth My words and doeth them;" "doing the Lord's words" is the good of life, for truth, when a man does it, becomes good because it then enters the will and love, and whatever becomes of the will and love is called good. Temptations, in which such a man of the church does not fall but conquers, are signified by "the rain descended, the floods came, the winds blew, and beat upon the house, and yet it fell not, for it was founded upon a rock;" for in the Word "floods of waters" and "rains," and also "tempests of wind," signify temptations. This, to be sure, is a comparison, but it should be known that all comparisons in the Word are as much according to correspondences as are the things not said comparatively (See above, n. 69; and Arcana Coelestia 3579, 8989).

This makes plainly evident that "rock" in the Word signifies the Lord in respect to Divine truth, or Divine truth from the Lord.

[12] From this it can be seen what is signified by the Lord's words to Peter, in Matthew:

Jesus said to the disciples, But who say ye that I am? Simon Peter answered, Thou art the Christ, the Son of the living God. Jesus answering said unto him, Blessed art thou, Simon son of Jonah; for flesh and blood hath not revealed it unto thee, but My Father who is in the heavens. I say unto thee, Thou art Peter, and upon this rock I will build My church, and the gates of hell shall not prevail against it. And I will give unto thee the keys of the kingdom of the heavens, that whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in the heavens, and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in the heavens (Matthew 16:15-19).

"Peter" here does not mean Peter, but Divine truth from the Lord (as in the passages cited above) for all the Lord's disciples together represented the church; and each one of them some constituent of the church; "Peter" the truth of the church, "James" its good, and "John" good in act, that is, works; the rest of the disciples represented the truths and goods that are derived from these, just as the twelve tribes of Israel. That this is so will be seen in what follows, where the tribes and the disciples are treated of. This is why these three disciples are mentioned in the Word more than the others.

[13] The Lord addressed these words to Peter because he then confessed, saying, "Thou art the Christ, the Son of the living God," which in the spiritual sense signifies that He is the Divine truth; this is signified by "Christ," also by "the Son of God." (That this is signified by "Christ" see Arcana Coelestia 3004, 3005, 3009; and by "the Son of God" above, n. 63, 151, 166.) By virtue of this confession "Peter" represented Divine truth from the Lord in the church, and for this reason he was called "a rock" [petra], and it is said "thou art a rock [petra], upon this rock [petra] I will build My church," which signifies upon Divine truth from the Lord, or what is the same, upon truths from good, for upon these the church is built. That Peter might represent this in the church he was called by the Lord "a rock [petra]." as is evident in John:

Jesus looking upon him said unto him, Thou art Simon, the son of Jonah; thou shalt be called Cephas, which is, by interpretation, a rock [petra] (John 1:42).

Cephas in the Syriac language means a rock, and so Peter in that version is everywhere called "Cephas;" moreover, the same word in the Hebrew means a rock (as is evident in Jeremiah 4:29; andJob Job 30:6, where "rocks" are mentioned in the plural number); but Peter is not called a rock [petra] in the Greek and Latin because the name was bestowed upon him as a personal name.

[14] The Lord said "Simon son of Jonah" and afterwards he was called "a rock," because "Simon son of Jonah" signifies truth from good, or faith from charity; and as truth from good or faith from charity is granted only to those who are in Divine truth from the Lord, and Peter then confessed [the Lord], so he is called "a rock," not himself as a person, but that Divine truth which was from the Lord with him in his confession. That this was from the Lord is meant by the Lord's words, "flesh and blood has not revealed it unto thee, but My Father who is in the heavens;" "the Father in the heavens" meaning the Divine in the Lord, since the Father was in Him, and He in the Father and they were one (John 14:7-11; 10:30, 38). That "Simon" signifies truth in the will, see in the following chapter; and that "dove," which is what "Jonah" means, signifies spiritual good, see Arcana Coelestia 870[1-3], 1826, 1827); consequently "Simon son of Jonah" signifies the truth of good or truth from good. Because the hells have no power against Divine truth proceeding from the Lord, or against any man in whom there is Divine truth from the Lord, therefore the Lord says that "the gates of hell shall not prevail against it."

[15] The Lord further said, "I will give unto thee the keys of the kingdom of the heavens; and whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in the heavens, and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in the heavens," which signifies that all things are possible to those who are in truths from good from the Lord, in full agreement with these words:

All things whatsoever ye ask for, praying, believe that ye are to receive, then shall it be done unto you (Mark 11:24; Matthew 7:8; Luke 11:9).

How these words are to be understood see above (n. 405i), namely, that to ask from the faith of charity is to ask not from self but from the Lord, for whatever anyone asks not from self but from the Lord he receives. That such is the signification of these words, "whatsoever thou shalt bind on earth shall be bound in the heavens, and whatsoever thou shalt loose on earth shall be loosed in the heavens," is clear from the Lord's words to the disciples and to all who are in truths from good from the Lord, in Matthew:

Verily I say unto you, What things soever ye shall bind on earth shall be bound in heaven, and what things soever ye shall loose on earth shall be loosed in the heavens (Matthew 18:18).

[16] These words were spoken to all, thus not to Peter only, as the Lord immediately declares in that chapter in these words:

I say unto you, That if two of you shall agree on earth in My name respecting anything that they shall ask, it shall be done for them by My Father, who is in the heavens. For where two or three are gathered in My name, there am I in the midst of them (Matthew 18:19-20).

"The Lord's name" means everything by which He is worshiped; and as He is worshiped by means of truth from good, which is from Him, so this is meant by "His name." (That this is what is meant by the "Lord's name," see above, n. 102, 135.) So "every thing they shall ask on earth shall be done for them in the heavens" has a similar signification as "whatsoever ye shall bind and shall loose on earth shall be bound and shall be loosed in the heavens," for the Lord explains the former words by the latter. One who knows the spiritual sense of the Word can know also why it is said "if two agree," and afterwards, "where there are two or three," namely, because "two" is predicated of good, and "three" of truth, consequently "two and three" of all who are in truths from good. (That Divine truth from the Lord has all power in the heavens and on earth, see above, n. 209, 333; and in the work on Heaven and Hell 230-231, 539; and Arcana Coelestia 3091, 3563, 6344, 6423, 6948, 8200, 8304, 9643, 10019, 10182. "Two" is predicated of good because it signifies conjunction by love, n. 1686, 5194, 8423; "three" is predicated of truths because it signifies all truths in the complex, in like manner as "twelve," n. 577, 2089, 2129, 2130, 3272, 3858, 3913; therefore when "two" and "three" are mentioned in the spiritual world, two and three, are not meant, but all who are in truths from good. That "Peter" signifies truth from good, which is from the Lord, see in the small work on The Last Judgment 57.)

[17] Thus far it has been shown what "rock" signifies in this sense; it shall now be shown what "rock" signifies in the contrary sense. In the contrary sense "rock" signifies infernal falsity that is trusted in; as in the following passages. In Isaiah:

Hewing out ⁴ thy sepulcher in the height, graving for himself a habitation in the cliff (Isaiah 22:16).

This chapter treats of "the valley of vision," which signifies the falsity of doctrine confirmed by the sense of the letter of the Word; the love of falsity is signified by "the sepulcher in the height," and the belief of falsity by "the habitation in the cliff;" their making such things for themselves is signified by "hewing out" and "graving for themselves."

[18] In the same:

In that day they shall reject every man the idols of his silver and the idols of his gold which your hands make for you; then shall Asshur fall by the sword not of a man [vir], and the sword not of a man [homo] shall devour him: and his cliff shall pass away for awe, and his princes shall be dismayed at the banner (Isaiah 31:7-9).

This treats of judgment upon those who from self-intelligence believe themselves to be wise in Divine things. Such are those who are in the love of self and the world, and who seek after a reputation for learning for the sake of self; these, because they are unable to see truths, seize on falsities and proclaim them as truths. The falsities that favor their principles and their loves are signified by "the idols of silver and the idols of gold;" that these are from self-intelligence is signified by "which your hands have made for you;" that they will perish by their own falsities is signified by "then shall Asshur fall by the sword not of a man [vir], and the sword not of a man [homo] shall devour him;" "Asshur" meaning the rational perverted, and thence those who are in falsities from self-intelligence; "to fall and to be devoured by the sword" meaning to perish. This was represented also by the king of Assyria in that he was slain by his own sons (Isaiah 37:38); "his sons" there signifying his own falsities by which he perished; "his cliff, which shall pass away for awe," signifies all falsity in general, in which such have trusted; and "the princes, who shall be dismayed at the banner," signify the primary falsities; it is said "at the banner," because such falsities are dispersed not by any combat with truths, but by a mere sign of combat, which a banner is. I have seen such cast down from the rocks upon which they were by the waving of an ensign.

[19] In Jeremiah:

The whole city fleeth before the voice of the horseman and the shooter of the bow; they entered the clouds and went up into the rocks, the whole city is forsaken, not a man [vir] dwelleth therein (Jeremiah 4:29).

This describes the church desolated in respect to truths. The desolation of all the truth of doctrine by false reasonings and false doctrinals therefrom is signified by "the whole city fleeth before the voice of the horseman and of the shooter of the bow;" "the voice of the horseman" signifying false reasonings, and "the voice of the shooter of the bow" false doctrinals; "the whole city fleeth" signifies the desolation of all the truth of doctrine, "city" meaning doctrine. That no truth is acknowledged, but falsity alone, is signified by "they entered the clouds and went up into the rocks;" "to enter the clouds" signifying into the non-acknowledgment of truth, and "to go up into the rocks" signifying into mere falsity.

[20] I have also seen rocks that consisted of stones heaped together, with no level place where verdure grew as elsewhere upon rocks; upon these were spirits who while they lived in the world as men had been in faith separate from charity, which is called faith alone, and had confirmed themselves therein both in doctrine and in life. This is what is meant by "the dryness of the rock," in Ezekiel:

She set ⁵ it upon the dryness of the cliff; she poured it not upon the earth that dust might cover it (Ezekiel 24:7).

And in the same:

I will cause many nations to come up against thee; and they shall destroy the walls of Tyre and throw down her towers; and I will purge her dust from her, and make her the dryness of a cliff (Ezekiel 26:3-4, 14).

"Dust" in these two passages means the soil, which signifies the good of the church. When there is no soil on the rocks, but the rocks are dry, that is, consist of mere heaps of stones, as was said above, it is a sign that there is no good, and where there is no good there is mere falsity; so this is what is signified by "the dryness of a cliff," and "she poured it not upon the earth, that the dust might cover it," and "I will purge her dust from her." This makes evident what is signified by the Lord's words in the Gospels:

Other seed fell upon the rocky places, where they had not much soil; and straightway they sprang up because they had no depth of earth; and they dried up (Matthew 13:5-6).

This may be seen explained above n. 401.

[21] Most of those in the spiritual world who have their light from the moon there, dwell upon rocks. Those who are spiritual-natural dwell upon rocks that are covered with a thin surface of soil, where consequently there are level places, verdure, and shrubberies, but not such as are upon the mountains and hills where those dwell who receive light from the sun of heaven; while those who are not spiritual-natural, but merely natural, are not at this day upon the rocks, but in caverns in the rocks there; and those who are in falsities from evil, dwell among heaps of stones there; all these things are correspondences.

[22] In Jeremiah:

Behold, I am against thee, O mountain destroying the whole earth; and I will stretch out Mine hand against thee and roll thee down from the cliffs, and will make thee a mountain of burning (Jeremiah 51:25).

This is said of Babylon, whose damnation through falsities is signified by "I will roll thee down from the cliffs," and whose damnation through evils is signified by "I will make thee a mountain of burning" (but this may be seen more fully explained above, n. 405.

[23] In the same:

O ye inhabitants of Moab, forsake the cities and dwell in the cliff, and be like the dove that maketh her nest in the passages of the mouth of the pit (Jeremiah 48:28).

This is said of Moab, which signifies the adulteration of good and truth, and thus those who pervert the good and truth of the Word. "Forsake the cities" signifies to leave the truths of doctrine; "dwell in the cliff" signifies in falsities and the doctrine of falsities; "be like the dove that maketh her nest in the passages of the mouth of the pit" signifies looking at truth from without and not from within, for "a pit" signifies the Word where truths are; "to make a nest in the passages of its mouth" means outside of it and not within, "to make a nest" having the same signification as to dwell, namely, to live a life; but "to build a nest" is predicated of a bird, and "to dwell" of man. What it is to regard the Word from without and not from within may be seen in the Arcana Coelestia 10549-10551), namely, to look at it not from doctrine but from the mere letter; and in consequence of this men wander in every direction whither the disposition, thought, and affection may lead; they are sure of nothing, whence come the perpetual adulterations that are signified by "Moab." This is the case with those who study the Word for the sake of glory and honor; because such regard themselves in everything when studying the Word, they remain outside of the Word; while those who love truth and good from the Word are within the Word, for they look at it not from self, but from the Lord. This makes clear what is signified by "O ye inhabitants of Moab, forsake the cities and dwell in the cliff, and be like the dove that maketh her nest in the passages of the mouth of the pit."

[24] In the same:

Is not My word like as fire? and like a hammer that scattereth the cliff? (Jeremiah 23:29.)

The Word is said to be "like a fire and like a hammer" because "fire" signifies the good of love, and "hammer" the truth of faith, for "the hammer" has a similar signification as "iron," and "iron" signifies truth in ultimates, and the truth of faith. Both are mentioned, namely, "fire" and "hammer," and accordingly good and truth, because of the marriage of good and truth in every particular of the Word. "The cliff that is scattered" signifies the falsity in the whole complex and the doctrine of falsity; and these are scattered or destroyed, when man with whom they exist is judged.

[25] In Nahum:

Who shall stand before His indignation? or who shall stand up in the glowing of His anger? His wrath is poured out like fire, and the rocks shall be overturned before Him (Nahum 1:6).

That the "indignation," "wrath," and "anger" of Jehovah signify the Last Judgment, and the state of damnation of those who are in evils and in falsities therefrom will be seen in the following articles. The damnation of evils is signified by "His wrath, which is poured out like fire;" and the damnation of falsities from evils by "His anger," and "the rocks shall be overturned before Him;" "fire" also signifying the evils of the loves of self and of the world, and "rocks" the falsities therefrom, and "to be overturned" signifies to perish. Moreover, the rocks, upon which are those who are in the principles of falsity and thus in falsities of every kind, are visibly overturned, and those who are upon them are thus cast down into hell; but this occurs in the spiritual world, where all have their dwelling places according to the quality of their interiors to which their externals correspond.

[26] In Isaiah:

Ye that have heated yourselves with gods under every green tree, that slaughter the children in the brooks under the shelves of the cliffs (Isaiah 57:5).

What is meant by "heating oneself with gods under every green tree, and slaughtering the children in the brooks under the shelves of the cliffs," no one can know except from the internal sense. In that sense "to heat oneself with gods under every green tree" signifies to worship God from every falsity that occurs; "to heat oneself with gods" means ardent worship, and "every green tree" means every falsity that occurs, for "tree" signifies knowledges and perceptions, here the knowledges and perceptions of falsity; and "to slaughter the children in the brooks, under the shelves of the cliffs" signifies to extinguish truths by falsities from self-intelligence; "children" meaning truths, "brooks" self-intelligence, "shelves of the cliffs" falsities; "under the shelves of these" signifies from the sensual, in which there is the ultimate natural light, for those who are in that light only stand under precipitous rocks and do not see any truth, and if it is told them they do not perceive it. In such a position I also have seen them in the spiritual world. This makes evident that "to slaughter the children" means not to slay children, but to extinguish truths.

[27] So in David:

Happy is he who shall seize and shatter thy babes against the cliff (Psalms 137:9).

"Babes" mean here not babes but falsities springing up; for Babylon is here treated of, which signifies the falsities of evil destroying the truths of good of the church; the destruction of these is signified by "shattering them against the cliff;" "cliff" meaning the ruling falsity of evil, and "to shatter" meaning to destroy. He who abides in the mere sense of the letter of the Word and does not think beyond it, can easily be led to believe that he is called "happy" who does this with the babes of his enemies, when yet that would be an enormous crime; but he is called "happy" who disperses the falsities of evil springing up in the church, which are here signified by "the babes of Babylon. "

[28] In Jeremiah:

Who hath heard such a thing as this? The virgin of Israel hath done a horrible thing. Shall the snow of Lebanon from the rock leave My fields? Shall the strange cold waters flowing down be snatched away? My people have forgotten Me, they have burned incense to vanity (Jeremiah 18:13-15).

"The virgin of Israel" means here and elsewhere the spiritual church, for this the Israelites represented; "the horrible thing that they did" means that they turned the goods of the church into evils, and the truths of the church into falsities, and from these evils and falsities worshiped Jehovah. The evils from which is such worship are signified by "My people have forgotten Me," for he who forgets God is in evils; and the falsities from which is such worship are signified by "they have burned incense to vanity," "vanity" meaning falsity, and "to burn incense" worship; "shall the snow of Lebanon from the rock leave My fields?" signifies, have they not the truths of the church from the Word? "rock" here signifies the Word, because it signifies Divine truth (as above); "the snow of Lebanon" signifies the truths of the church therefrom. Here "snow" has a similar signification as water, namely, truths, but "snow" signifies cold truths, because a cold church is here treated of. "Lebanon" means the church from which these are, and "fields" mean all goods and truths of the church; "the strange cold waters flowing down," signify the falsities in which there is no good; "strange waters" meaning falsities, and "cold" meaning in which there is no good, for truths have all their heat from the good of love.

[29] In the same:

Behold, I am against thee, thou inhabitant of the valley, thou rock of the plain; that say, Who shall descend against us, and who shall enter into our abodes? (Jeremiah 21:13).

"The inhabitant of the valley" and "the rock of the plain" signify those who are in the ultimates of the Word, and do not permit themselves to be illustrated from the interior; and such do not see truths, but falsities instead; for all the light of truth, because it is out of heaven from the Lord, comes from the interior and descends. Such are meant by "the inhabitant of the valley" and "the rock of the plain;" "valley" and "plain" meaning the ultimates of the Word in which they are; and "inhabitant" and "rock" signifying falsities, "inhabitant" the falsity of life, and "rock" the falsity of doctrine. The belief in falsity and evil in which such are firmly fixed, believing falsity and evil to be truths and goods, is signified by their saying, "Who shall descend against us, and who shall enter into our abodes?"

[30] In Isaiah:

Enter into the rock, and hide thee in the dust, for the dread of Jehovah (Isaiah 2:10).

"To enter into the rock" means into falsity, and "to hide themselves in the dust" means in evil. This treats of the Last Judgment, when those who are in the falsities of evil and in the evils of falsity cast themselves into the hells which are in the rocks and under the lands in the spiritual world. (But these things may be seen more fully brought out and explained in the preceding article.) In Job:

The mountain falling passeth away, and the rock is removed out of its place (Job 14:18).

"Mountain" signifies the love of evil; and "rock" the belief of falsity; and "to melt away" and "be removed out of its place" signifies to perish.

[31] In David:

Let their judges be cast down by the sides of the cliff (Psalms 141:6).

"Judges" signify those who are in falsities, and in an abstract sense, the falsities of thought and of doctrine. "Judges" in the Word have a similar signification as "judgments," and "judgments" signify the truths from which judgments are formed and in the contrary sense falsities. Because those who are in falsities dwell in the spiritual world in cliffs it is said, "let them be cast down by the sides of the cliff," which signifies that they should be let into their falsities and dwell in the hells corresponding to their falsities. In Job:

To dwell in the cleft of the valleys, in holes of the earth, and in the rocks (Job 30:6).

This treats of those who are in the hells, because they are in evils and in falsities therefrom; the hells of those who are in evils in respect to life are under valleys and in caves there; and the hells of those who are in falsities from evil are in rocks. This makes clear what is signified by "dwelling in the cleft of the valleys, in holes of the earth, and in rocks." (But respecting the caverns and caves in which those dwell who are in the hells, and the clefts and holes by which these are entered, see the article just preceding, n. 410.)

[32] These things have been adduced to make known that "rock" in the contrary sense signifies falsity in general; and this signification of "rock" is from correspondence, as can be seen from the appearances and phenomena in the spiritual world, where all dwell according to the correspondences of the interiors of their mind and life. Consequently those who are in wisdom and intelligence, because they are in love to the Lord and in charity towards the neighbor, and thence in the spiritual affection of truth, dwell upon mountains and hills of earth, where there are paradises, gardens, rose-beds, and lawns; but those who are in the belief in the doctrinals of their church and in some degree of charity, dwell upon rocks where there are level places upon which are some groves and some trees and grassy places; while those who have been in faith alone, as it is called, in respect to doctrine and life, and thence in falsities of faith and evils of life, dwell within the rocks, in caverns and cells there.

[33] This signification of "rock" is from the correspondence spoken of. But there is a signification of "rock" from its hardness, as in the following passages.

In Jeremiah:

They have made their faces harder than a rock (Jeremiah 5:3).

In Ezekiel:

As an adamant stronger than rock have I made thy forehead; fear not (Ezekiel 3:9).

In Job:

They shall be graven with an iron pen and with lead in the rock forevermore (Job 19:24).

In Isaiah:

The hoofs of the horses are accounted as rock (Isaiah 5:28).

Hardness is expressed by "rock" from the correspondence of rock with truth from good, for truth from good has all power, as has been said above; but when truth acts against falsity from evil then good is blunted, and truth then remaining acts with hardness, according to the above words in Ezekiel, "As an adamant stronger than rock have I made thy forehead." Truth without good is also hard, but still is easily broken. But what has been here adduced respecting rocks will be more fully elucidated by what will be said hereafter respecting the signification of stones.

Бележки под линия: