Глава двадесет и първа

---

"Следвай ме"

---

1.След тези неща Исус се яви отново на учениците при Тивериадското море; и така Той се яви [им]:

2. Там бяха заедно Симон Петър и Тома, наречен Дидим, и Натанаил от Кана Галилейска, и [Заведеевите] синове, и други двама от учениците Му.

3. Симон Петър им каза: Излизам да ловя риба. А те му казват: и ние идваме с тебе. Те излязоха и веднага се качиха на кораба; и през тая нощ не уловиха нищо.

4. А когато вече настъпи утрото, Исус стоеше на брега; учениците обаче не знаеха, че това е Исус.

5. Тогава Исус им каза: Дечица, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: Не.

6. И Той им каза: хвърлете мрежата от дясната страна на кораба и ще намерите. Те хвърлиха, прочее, и след това нямаха сили да я изтеглят поради множеството риби.

7. Тогава онзи ученик, когото Исус обичаше, каза на Петър: Господ е.

В предишната глава Исус се яви на учениците си два пъти след възкресението. При първото си явяване Исус поздравява учениците си с думите: "Мир вам!". След това им възлага да вървят в Негово име и им казва: "Както Отец Ме е пратил, така и Аз ви пращам". За да подготви учениците Си за предстоящата работа, Исус вдъхна върху тях и каза: "Приемете Светия Дух. Ако простите греховете на някого, те се прощават. Ако пък задържите греховете на някого, те се задържат" (вж. Йоан 20:19-23).

Осем дни по-късно, при второто си появяване, Исус отново посещава учениците Си, като повтаря поздрава: "Мир вам!". Този път обаче Исус се обръща директно към Тома, който се е съмнявал във възкресението. "Не бъди невярващ", казва Исус на Тома, "а вярващ." След това Исус показва на Тома раните на ръцете и страната Си. Тъй като духовните очи на Тома вече бяха отворени, той възкликна: "Господи мой и Боже мой!" (Йоан 20:28).

В началото на тази последна глава се казва, че Исус "отново се показа на учениците" (Йоан 21:1). При това трето явяване след възкресението Исус ще се покаже на Петър, Тома, Натанаил, Яков, Йоан и още двама ученици. Тези седем ученици вече не са в Ерусалим. Сега те са събрани на Тивериадското море, което е другото име на Галилейското море. Когато Петър им казва: "Отивам да ловя риба", останалите ученици решават да се присъединят към него. Както е написано: "Те излязоха и веднага се качиха в една лодка, и през онази нощ не уловиха нищо" (Йоан 21:3).

Учениците са се трудили цяла нощ, но не са уловили нищо. Това е пример за безплодните ни усилия да разпознаем истината извън учението на Господ, както и за безсмислието да вярваме, че можем да създадем любов от самите себе си. Докато се трудим от себе си, отделно от истината и любовта на Бога, трудът ни ще бъде напразен. Както е написано в еврейските писания: "Ако Господ не съгради къщата, напразно се трудят работниците. Ако Господ не охранява града, напразно бди пазачът. Напразно ставаш рано и стоиш до късно, като се трудиш за храна, която да ядеш" (Псалми 127:1). Както казва Исус в прощалното си обръщение: "Освен Мене не можете да вършите нищо" (Йоан 15:5).

Тези нощни състояния, когато се трудим напразно, без да уловим нищо, представляват моменти, когато не знаем, че Бог е с нас и е готов да ни помогне. Както е написано: "Когато настъпи утрото, Исус стоеше на брега, но учениците не знаеха, че това е Исус" (Йоан 21:4).

Забележително е, че учениците не разпознават Исус, въпреки че това е третото Му явяване пред тях след възкресението. Дори когато Исус ги вика с думите: "Деца, имате ли храна?", те все още не Го разпознават. Те просто казват: "Не", сякаш говорят с непознат. Тогава Исус казва: "Хвърлете мрежата от дясната страна на лодката и ще намерите малко." Когато правят това, което Исус казва, мрежите им се пълнят. Както е написано: "И така, хвърлиха, и сега не можаха да я извадят поради множеството риби" (вж. Йоан 21:5-6).

---

Значението на "дясната страна"

---

Учениците може да са си мислели, че имат всичко, от което се нуждаят. В края на краищата, те са имали своите лодки, мрежи и море, пълно с риба. Освен това те са били опитни рибари. И все пак усилията им са били напразни. По същия начин и ние може да се сблъскаме със ситуации, в които си мислим, че имаме всичко, от което се нуждаем. И все пак нещо ни липсва.

Докато мислим и действаме от лявата страна на лодката, ще разчитаме на собственото си знание, опит и сила на волята, освен на Божието ръководство и воля. Може би се справяме доста добре в професията и в личния си живот. Но ще дойде време, когато ще се трудим напразно. Упоритото отношение продължава, губим търпение или трудностите във взаимоотношенията остават неразрешени.

Това е моментът да се отзовем на Господния призив: "Хвърлете мрежите си на дясната страна". Тази нова ориентация представлява промяна в начина, по който възприемаме и живеем живота си. Тя започва с готовността да приемем Божията помощ. По този начин ние правим преход от естественото измерение на живота към духовното измерение на живота. Вместо да разчитаме предимно на себе си и на света, сега разчитаме предимно на Господ и Неговото Слово. Това включва да оставим настрана собствената си воля, за да можем свободно да се обърнем към Господ и да изпълняваме Неговата воля. ¹

Когато продължаваме да се отказваме от собствената си воля, като се обръщаме свободно към Господа в Неговото Слово и спазваме Неговите заповеди, вътрешността на ума ни се отваря, така че да виждаме многобройни приложения на Господната истина. Тези по-дълбоки прозрения за това как да прилагаме духовната истина в живота си се дават пропорционално на любовта ни както към Господ, така и към ближния. Следователно винаги, когато ловим риба от дясната страна на лодката - т.е. от Господната доброта и истина, сърцата ни ще се размекнат, а умовете ни ще се отворят, за да видим неща, които не сме виждали преди. Поради това винаги ще има чудодеен улов на риба. ²

Осъзнавайки, че току-що се е случило голямо чудо, Йоан се обръща към Петър и казва: "Господ е!" (Йоан 21:7). Внезапното разпознаване на Йоан, че това е дело на Господ, представя начина, по който любовта към Господ може да отвори вътрешността на човешкия ум. Изведнъж виждаме, че Господ е присъствал в живота ни във всеки един момент, като нежно ни е напомнял да хвърляме мрежата на правилната страна, т.е. да изхождаме от Неговата любов и мъдрост във всичко, което правим.

Всеки път, когато правим това, позволявайки на Господ да ни води и напътства, във вътрешния ни живот и в отношенията ни с другите могат да настъпят чудни трансформации. В такива моменти можем да кажем заедно с псалмиста: "Това е дело на Господа. Това е чудесно в нашите очи" (Псалми 118:23). ³

---

Практическо приложение

---

Живеем в два свята - физически и духовен. Ако разчитаме само на физическия свят и на светското знание, в крайна сметка ще се окажем на място, където се трудим напразно. Това е така, защото физическият свят и информацията, която той предоставя, не могат да задоволят по-дълбоките копнежи на нашия дух. Въпреки светските си успехи и придобитите знания ще продължаваме да чувстваме, че нещо ни липсва. След дълга нощ на напразен труд може да чуем далечния призив на Господ да хвърлим мрежите си от правилната страна на лодката. Това е призивът да престанем да действаме предимно от собствената си воля и собствените си разбирания и да пожелаем да се обърнем към Господ за помощ. Това е преминаване от естественото към духовното измерение. Като практическо приложение, тогава осъзнайте онези моменти, когато ловите риба от лявата страна на лодката. Това е моментът да спрете, да поемете дълбоко въздух и да "смените страната". Това може да бъде толкова просто, колкото да кажете кратка молитва, да си припомните Писание или просто да си спомните, че Господ е с вас. Когато го направите, ще настъпят определени промени във вътрешното ви състояние. Обърнете внимание на тези чудодейни промени в настроението ви, в отношението ви, в тона на гласа ви и в действията ви. Подобно на Йоан, бъдете готови да кажете: "Това е Господ." ⁴

---

"Елате и закусвайте"

---

7.[Продължение] Тогава Симон Петър, като чу, че това е Господ, препаса палтото си, защото беше гол, и се хвърли в морето.

8. А другите ученици дойдоха с лодката, защото не бяха далеч от сушата, а на около двеста лакти, и влачеха мрежата с рибата.

9. Тогава, щом слязоха на сушата, видяха, че е сложен огън от въглища и на него е сложена малко риба и хляб.

10. Исус им каза: Донесете от малките рибки, които сега уловихте.

11. Симон Петър се качи и извади на сушата мрежата, пълна с големи риби, сто петдесет и три; и макар че бяха толкова много, мрежата не се скъса.

12. Исус им каза: Елате [и] вечеряйте; и никой от учениците не посмя да Го попита: "Кой си Ти?", като знаеше, че е Господ.

13. След това Исус дойде, взе хляба и им даде, а също и малките рибки.

14. Това [беше] вече третият [път], когато Исус се яви на учениците Си, след като беше възкръснал от мъртвите.

В края на предишния епизод Йоан признава, че само Исус е могъл да предизвика такъв чудодеен улов на риба. Затова Йоан възкликва: "Господ е" (Йоан 21:7). За Питър това е вълнуваща новина. Непосредствената му реакция е описана по следния начин: "Тогава Петър препаса горната си дреха, защото я беше свалил, и се хвърли в морето" (Йоан 21:7). В буквалния смисъл Петър просто закопчава връхната си дреха около себе си, за да свърже дрехите си и да ги задържи на мястото им.

На по-дълбоко ниво "препасването" на дрехата изобразява внимателното подреждане на истината в себе си в подготовка за приемане на това, което идва от Господ. Следователно, когато Петър първо се препасва и след това се хвърля в морето, нетърпелив да срещне Исус, той представлява добре подредена вяра, която е готова да срещне Господа и да изпълни Неговата воля. Както е написано в еврейските писания: "На онзи, който нарежда пътя си правилно, ще покажа Божието спасение" (Псалми 50:23). ⁵

Когато учениците се отправят към брега, откриват, че Исус вече им е приготвил закуска. Както е написано: "Щом излязоха на сушата, видяха там огън от въглища, на който бяха сложени риба и хляб" (Йоан 21:9). Когато пристигат, Исус им казва: "Донесете малко от рибата, която току-що уловихте" (Йоан 21:10). В отговор Петър изважда на брега мрежата си, пълна със "сто петдесет и три големи риби" (Йоан 21:11). Големият улов на риба символизира умножаването на нашата вяра и разширяването на нашата любов, тъй като вършим всичко с любовта на Господа в сърцето си и с любовта към ближния в ума си. ⁶

След това Исус им казва: "Елате да закусим" (Йоан 21:12). Трябва да се отбележи, че Исус вече е приготвил закуската. Рибата и хлябът вече се пекат на горещи въглени. Исус, Който е източник на всяка истина и доброта, има цялата истина и цялата доброта, от които те някога ще се нуждаят. Той има хляб, който те не са изпекли, и риба, която не са уловили. Хлябът означава по-дълбока любов, а рибата - нова истина. Въпреки това те трябва да дадат своя принос. Затова Исус приема това, което те Му носят, и го поставя на огъня. ⁷

Носенето на риба в огъня на Господ представлява начинът, по който смирено Му поднасяме благодарността си за всичко, което сме получили в усилията си да изпълняваме Неговата воля. Всеки път, когато правим това, Той благославя приноса ни, изпълва го с огъня на Своята любов и ни го връща умножен. В присъствието на този свещен огън ние сме изпълнени с благоговеен трепет. Подобно на учениците, които са стояли пред този огън в почтително мълчание преди много години, ние осъзнаваме, че Бог присъства. Както е написано: "Никой от учениците не се осмели да Го попита: "Кой си Ти?" - знаейки, че това е Господ" (Йоан 21:12). Докато те са в това състояние на благоговеен трепет, Исус идва при тях и им предлага топъл хляб и печена риба (вж. Йоан 21:13).

---

"Feed My Lambs"

---

15. А когато вечеряха, Исус каза на Симон Петър: Симоне, [сине] Йонов, обичаш ли Ме повече от тези? Той Му казва: да, Господи; Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: паси агнетата Ми.

Когато Исус кани учениците Си да "дойдат и да закусят", това представлява начина, по който Господ кани всеки от нас да получи духовна храна от Него. Но духовната храна не е само за самия човек; тя е предназначена и за споделяне. Затова веднага след закуската Исус се обръща към Петър с важни указания за споделянето на тази духовна храна с другите. ⁸

Когато Исус започва да дава наставленията си, Той нарича Петър "Симон, син на Йона" (Йоан 21:15). Преди това в това евангелие името "Симон, син на Йона" се използва само в първа глава, когато Исус започва да събира учениците си и ги призовава да Го следват. Тогава, при първата си среща с Петър, Исус му казва: "Ти си Симон, синът на Йона" (Йоан 1:42). В този заключителен епизод Исус отново нарича Петър "Симон, син на Йона".

Използвайки рожденото име на Петър, Исус говори за едно особено качество на всеки, който е призван да поучава другите. Всички наставления, и особено наставленията в името на Господ, трябва да се извършват от любов към Господ. Именно това означава съставното име: Симон, което означава "да чувам", и Йона, което означава "гълъб" - символ на любовта, милосърдието и добрата воля. Взети заедно, тези две символични имена означават слушане и изпълнение на Словото на Господ от любов. Едва когато достигнем това състояние на духовно развитие, ние сме квалифицирани да учим другите за Господ. Накратко, можем да учим за Господ само от любов към Господ - любов, която расте и се развива дотолкова, доколкото се стремим да спазваме Неговите заповеди. ⁹

След като се докосва до този ранен спомен, наричайки Петър с рожденото му име, Исус му казва: "Обичаш ли Ме повече от тях?" В контекста на буквалния разказ Исус иска от Петър да търси нещо по-висше от нещата на света и удоволствието на сетивата. С други думи, Исус пита Петър дали Го обича повече от риболова, повече от яденето на топъл хляб и повече от яденето на печена риба. Всъщност Исус казва: "Петре, обичаш ли Ме повече от тези естествени удоволствия? Обичаш ли Ме повече от тези неща?"

На индивидуално ниво Исус задава подобен въпрос на всеки от нас. Той казва: "Обичаш ли Ме повече от тези неща?" "Обръщате ли повече внимание на естествения си живот, отколкото на духовния?" "Толкова ли сте заети да задоволявате естествените си нужди, че ви остава малко време за усъвършенстване на духа ви или за помощ на другите?" "Толкова ли сте увлечени в собствените си грижи, че забравяте да Ме оставите да работя чрез вас?" "Обичате ли нещата на света повече, отколкото Мен?" С други думи, Господ иска от нас да Го обичаме повече от "тези неща". Той иска от нас да чуем гласа Му и да Го следваме. ¹⁰

Когато Исус казва на Петър: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме повече от тези?" Петър отговаря: "Да, Господи; Ти знаеш, че Те обичам." След това Исус казва: "Паси агнетата Ми" (Йоан 21:15). В Свещените писания агнета и овце се наричат онези, които чуват гласа на Господа и Го следват. Както Исус казва по-рано в това Евангелие: "Моите овце чуват гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват" (Йоан 10:27).” По същия начин Господ нарича всеки от нас по име, докосва се до състоянието на невинност и събужда нежните ни спомени. Тези състояния на невинност се съхраняват в нас от Господ и остават с нас. Господ работи чрез тези състояния при нашето възраждане, като ни дава възможност да направим прехода от чисто естествения живот към духовния. ¹¹

Призовавайки ни по име, Господ ни припомня онези моменти, когато ни е превел през трудностите и ни е благословил с нови състояния на доверие и благодарност. Когато се намираме в тези състояния на благодарност, спомняйки си какво е направил Господ за нас, особено чрез добротата на другите, ние се чувстваме близо до Господ и сме нетърпеливи да изпълняваме Неговата воля. Тогава Господ ни дава поръчението да пасем Неговите агнета. Както е написано в еврейските писания: "Той пасе стадото Си като пастир: събира агнетата на ръце и ги носи близо до сърцето Си; нежно води онези, които имат малки" (Исая 40:11). ¹²

---

Практическо приложение

---

Агнешкото състояние в нас е всяка първоначална готовност да се обърнем към Господ и да изпълняваме Неговата воля. Това желание е състояние на невинност, което трябва да бъде подхранвано. Като практическо приложение тогава си спомнете за онези моменти, когато сте били изпълнени с благоговеен трепет. Може би това е било време, когато духът ви е бил докоснат от усещането за святост. Може да е било и време, когато добротата и истината на Господ са дошли до вас чрез други хора. Може би това е била окуражаваща дума от роднина, приятел или учител. Може би това е била помощна ръка, протегната към вас в момент на нужда. Може би е било чувство на любов към някого, който се е грижил за вас. Позволете на нежните си спомени да ви изпълнят с чувство на любов към Господ и желание да протегнете ръка на другите. Хранете и подхранвайте тези нежни състояния във вас - тези невинни желания да правите това, на което Господ ви учи. След това действайте според добрите си намерения, като протягате ръка, за да помагате и поучавате другите от любовта на Господ във вас. Както казва Исус: "Пасете Моите агнета." ¹³

---

"Грижете се за моите овце"

---

16. И пак му казва за втори път: "Симоне, [сине] Йонов, обичаш ли Ме?" Той му казва: "Да, Господи; Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: паси Моите овце.

По-рано в това евангелие Исус обяснява как учениците могат да покажат любовта си към Него. Той каза: "Ако Ме любите, пазете Моите заповеди" (Йоан 14:15). И сега Исус добавя към това: "Обичате ли Ме?... Пасете агнетата Ми." Исус е прекарал три години в духовно хранене на учениците Си. Той не само е отворил разбирането им за заповедите, но и им е дал нова заповед - да се обичат един друг, както Той ги е обикнал (вж. Йоан 13:34). Сега е дошло времето учениците да нахранят другите, както те са били нахранени. По този начин те ще продължат да демонстрират любовта си към Господ.

Сега Исус пита Петър за втори път: "Симоне, сине на Йона, обичаш ли Ме?". Когато Петър отговаря: "Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам", Исус казва: "Паси Моите овце". (Йоан 21:16). Гръцката дума, която се използва тук за "да се грижиш", е poimaine [Ποίμαινε]. Понякога превеждана като "пастир", тази дума включва много повече от хранене. Тя включва също така защита и напътствие. Тя включва всичко, което пастирите правят за своите овце. В тази втора стъпка Исус не просто казва: "Пасете агнетата Ми". Той казва: "Пазете Моите овце".

Това съответства на нещо, което се случва във всеки от нас. Когато израстваме духовно, негативните мисли и злите желания ще се стремят да атакуват и унищожат желанието ни да следваме Господ и да търсим Неговата помощ. Ето защо трябва да станем пастири на вътрешните си овце, грижливо грижейки се за стадото от благородни мисли и любящи емоции, които Господ ни дава.

Тези дадени от Бога мисли и чувства трябва да бъдат грижливо пазени и защитавани от духовни хищници. В библейски времена овчарниците са представлявали каменни заграждения, достатъчно високи, за да пазят овцете вътре, а хищниците - навън. Точно както камъните на овчарника са предпазвали овцете от вълци, истините от Словото на Господ ни предпазват от негативни мисли и зли желания. Именно поради тази причина свещените истини на Десетте заповеди са написани на две каменни плочи. ¹⁴

Заслужава да се отбележи, че Десетте заповеди, които са изписани на камък, ни казват най-вече какво да не правим, т.е. от какви злини да се въздържаме. Това се дължи на духовния закон, който учи, че злото първо трябва да се избягва, преди да дойде доброто от Господ. Както е написано в еврейските писания: "Престанете да вършите зло, научете се да вършите добро" (Исая 1:16-17). Когато се въздържаме от злините, изброени в Десетте заповеди, се отваря пътят към Господ, който ни дава сила да вършим добро и да разберем как да го правим. ¹⁵

Следователно добрите пастири не само защитават овцете на Господ с истината от Неговото Слово, но и помагат да се отвори пътят за Господ, за да се влее в тях силата да прави добро. Когато любовта на Господ се влива в нас, ние не желаем нищо повече от това да извършваме благотворителни дела за другите. ¹⁶

В това отношение милосърдието може да включва хранене на гладните, подслоняване на бездомните или посещение на болните. Но то включва и много повече. То включва и всяка любяща мисъл, която мислим, всяка добра дума, която казваме, и всяко полезно дело, което извършваме. Когато тези мисли, думи и дела произлизат от Господ, Който действа в нас и чрез нас, те наистина са милосърдни. По този начин се превръщаме в добри пастири един за друг, като се насърчаваме взаимно да се въздържаме от вършене на зло и същевременно се вдъхновяваме да постоянстваме в правенето на добро. ¹⁷

---

"Паси овцете Ми"

---

17. Той му казва за трети път: Симоне, [сине] на Йона, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, защото Той му каза за трети [път]: Обичаш ли Ме? А той Му каза: Господи, Ти знаеш всичко; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.

Докато Исус продължава да разпитва и поучава Петър, той му говори за трети път, като му казва: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?". За трети път Петър отговаря: "Господи, Ти знаеш всичко. Ти знаеш, че Те обичам." В отговор Исус казва: "Паси Моите овце" (Йоан 21:17).

На този етап от духовното ни развитие сме започнали да изпитваме добротата и състраданието на Господ. Когато продължаваме да се храним с Неговата доброта и състрадание, вярата ни расте. Виждаме все повече истини в Неговото Слово и все повече приложения в живота ни. Осъзнавайки колко много сме били променени и преобразени от Господ, сега можем да продължим да храним другите, както сме били нахранени ние. Думите на Господ: "Паси Моите овце", вече не са заповед или поръчение. Те са самото желание на нашето сърце. ¹⁸

Заслужава да се отбележи, че Исус говори за храненето на Своите овце три пъти. И всеки път Исус предхожда увещанието с въпроса: "Обичате ли Ме?". Това е така, защото всичко започва с любов към Господ. Именно тя ни подготвя и подготвя за "пасене на Неговите агнета", "грижи се за Неговите овце" и "храни Неговите овце". Трябва да се добави също, че наставленията не могат да бъдат получени без невинна, подобна на агнешко готовност да приемаме това, което постъпва от Бога, и без искрено желание да правим добро на другите.

---

Agápē и phileō

---

Първите два пъти, когато Исус казва: "Симоне, сине Йонов, обичаш ли Ме?", е "обичам те". Той използва гръцкия глагол agapaō [ἀγαπάω]. По-известна като agápē, това е любов, която е неизменна, безусловна и винаги присъстваща. Тя превъзхожда всяка друга форма на любов.

Но когато Петър отговаря, той използва думата phileō [φιλῶ], която означава "харесвам" или "изпитвам привързаност". Разликата между върховната любов към Бога и просто привързаността към Него е значителна. Както видяхме в цялото Евангелие, Петър понякога представлява върха на вярата, както когато заявява, че никога няма да се отрече от Господ и че е готов да умре с Него. От друга страна, Петър представлява и упадъка на вярата, както когато се отрича от Исус три пъти за една вечер.

По време на тези отричания Петър представя слабостта на вярата, когато тя е отделена от любовта и милосърдието. Вместо това, на мястото на любовта има само привързаност или обич. Ако нечия вяра е изградена върху нестабилната основа на обикновена привързаност към Господ, тя ще се разпадне. Ще настъпят тежки времена. Предишните състояния на върховна любов към Господ и милосърдие към ближния ще бъдат затъмнени от все по-голямо съсредоточаване върху егоцентричните грижи и грижите на света.

Показателно е, че това се вижда в отговора на Петър, когато Исус му задава същия въпрос за трети път. Както е написано: "Петър се натъжи, защото Той му каза за трети път: "Обичаш ли Ме?". Думата "любов" смущава Петър, който сега представлява вяра, отделена от любовта, и учение, отделено от живота. Без любов към Господа и милосърдие към ближния вярата не може да оцелее. Накратко, ако вярата се откъсне от любовта, тя загива. ¹⁹

---

Практическо приложение

---

Помислете за нещата в живота си, които правите, защото трябва да ги правите. Наричаме тези неща отговорности, задължения и ангажименти. Например това може да е ставане през нощта, за да утешите плачещо дете, вършене на домакински задължения, ходене на училище или на работа, представяне на конференция, помагане на съсед или дори четене на Словото. Какви промени в мислите, нагласите и поведението ви ще са необходими, за да преминете от "трябва да правя тези неща" към "искам да правя тези неща"? В пътя на нашето духовно развитие, когато преминем от следване на Господ от послушание към следване на Господ от любов, ние преминаваме от това да трябва да изпълняваме Неговата воля към това да обичаме да изпълняваме Неговата воля. Когато достигнем това ниво на любов, ние изпитваме волята на Господ в нас. Като практическо приложение, следващия път, когато имате задача пред себе си, за която обикновено казвате: "Трябва да направя това", опитайте се да кажете: "Трябва да направя това" или "Искам да направя това". След това забележете вътрешната промяна, която настъпва във вас с течение на времето, когато "трябва" се превръща в "мога", а след това в "искам". Така Господ изгражда във вас нова воля - воля, която може да каже: "Да, Господи, аз наистина Те обичам."

---

Beyond Belief

---

18. Истина, истина ти казвам: Когато беше млад, ти се препасваше и ходеше, където искаше; но когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те препаше и ще те заведе [там], където не искаш.

19. И това каза Той, като означи с каква смърт ще прослави Бога.И като каза това, рече му: следвай Ме.

20. А Петър, като се обърна, погледна ученика, когото Иисус обичаше да следва, който също се бе облегнал на гърдите Му на вечерята, и каза: Господи, кой е този, който Те предава?

21. Петър, като го видя, казва на Исус: Господи, и какво [е] това?

Точно както Исус храни Петър с хляб и риба, представяйки начина, по който Бог ни снабдява с добро и истина, Той на свой ред призовава Петър да пасе Неговите агнета, да се грижи за Неговите овце и да пасе Неговите овце. Като продължава напътствията си към Петър, Исус казва: "Истина ти казвам, че когато беше по-млад, ти се препасваше и ходеше, където си искаше" (Йоан 21:18).

Тук Исус има предвид първите дни, когато Петър и учениците са били по-млади и ентусиазирани за своята мисия. Въпреки че не са разбирали ясно дълбочината на посланието на Исус, те са били идеалистично настроени и развълнувани да го следват. И Тома, и Петър признават, че са готови да следват Исус до смъртта си (вж. Йоан 11:16 и Йоан 13:37). В тези дни те казваха: "Господи, обичаме Те", а не просто: "Господи, имаме симпатии към Теб".

Именно този саможертвен ентусиазъм и любов към Исус предизвикват бързото разрастване и разширяване на ранната християнска църква. Освен това, благодарение на примера на Исус, те са знаели, че любовта и службата са на първо място. Ето защо те не спорели за истини и не се карали помежду си. Докато хората водели добър живот, те били считани за "братя". За тях поддържането на милосърдно отношение един към друг беше много по-важно от споровете по въпросите на вярата. ²⁰

В това отношение в ранната църква е имало усещане за голяма свобода. Обхванати от спомена за живота и учението на Исус и от пламенната си любов към Него, те стават живи посланици на истината, която Исус им е дал. Както Исус им беше казал в първите дни на Своето служение: "Ако пребъдете в Моето слово, наистина ще бъдете Мои ученици. И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:31-32).

В началото на тяхното ученичество става дума за изучаване на истината. "Ако пребъдвате в Моето слово - казва Исус, - вие ще бъдете Мои ученици." Малко по-късно Исус им говори за любовта. Той каза: "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си" (Йоан 13:35). И след това, в прощалната си реч, Исус отново се връща към темата за това как те могат да бъдат Негови ученици, като този път набляга на службата. Както казва Исус: "С това се прославя Моят Отец, че вие принасяте много плод; така ще бъдете Мои ученици" (Йоан 15:8). Като пребъдват в истината, любовта и службата, тези мъже ще покажат, че наистина са станали ученици на Исус.

Така започва всичко. Така беше, когато Исус беше в тяхно присъствие. Но Исус също така знае, че това няма да е лесно. Затова сега Исус казва на Петър: "Но когато остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те препаше и ще те носи там, където не искаш" (Йоан 21:18). След това разказвачът добавя, че когато Исус е казал това на Петър, Той е имал предвид начина, по който Петър е умрял. Както е написано: "Това Той каза, като посочи с каква смърт той [Петър] ще прослави Бога" (Йоан 21:19).

В ранната църква твърдението "ще простреш ръцете си" често се свързва с разпятието. Затова тези думи изглежда са пророчество, че Петър ще претърпи мъченическа смърт. Това е особено вярно, когато следват думите: "друг ще те препаше и ще те пренесе там, където не искаш".

За Петър, който веднъж е обещал, че ще умре за Исус, но после се е отрекъл от Него, това предсказание би могло да бъде прието с благодарност. По същество Исус казва, че макар вярата на Петър първоначално да е била слаба и колеблива, накрая тя ще бъде непоклатима. Петър вече няма да се отрече от Исус. Вместо това той смело ще посрещне мъченическа смърт. По този начин Петър наистина ще прослави Бога.

Развитието на Петър служи за пример на всеки човек, който прави преход от страх към вяра. Нещо се случва в душата на човека, когато вярата в ученията на Исус и любовта към Него се съчетаят, за да се получи непоколебимо доверие в Бога, упование в Неговото ръководство и готовност да Го следваш през всяко изпитание и всяко предизвикателство. Именно поради тази причина веднага след като предсказва смъртта на Петър, Исус казва: "Следвай Ме". Сякаш Исус казва на Петър: "Каквото и да ти е подготвило бъдещето, дори да е мъченическа смърт, следвай Ме."

---

Going deeper

---

Подобно на Петър, всеки от нас е призован ежедневно да поема кръста си и да следва Исус. С други думи, всеки от нас е призован да остави своя егоистичен живот, за да може да поеме нов живот на безкористно служене на другите. Всеки от нас е призован да издигне разбирането си до по-благородни висоти. Всеки от нас е призован да се издигне над старата си воля и желанията на низшата си природа, за да се роди в нас нова воля заедно с дадени от Бога желания. По този начин всеки от нас е призован към такъв живот, който ще прослави Бога.

Този процес на духовно възраждане се осъществява първо чрез покаяние, а след това чрез "препасване" с Божията истина. Като правим това, обличайки умовете си в ученията на Неговото Слово, ние живеем в истината, която ни освобождава. Ние "вървим там, където искаме".

Но с времето може да се случи така, че да отпаднем от тези висши състояния. Когато това се случи, ние вече не желаем да бъдем свободно водени от Господ. Вместо това предпочитаме да се управляваме сами и да правим това, което искаме, извън законите на божествения ред. Когато изпаднем в това състояние, може да почувстваме, че сме "свободни", докато в действителност сме станали роби на нисшата си природа.

Духовно слепи за истината за любовта към Бога и любовта към ближния, ние се намираме в духовно робство. В тази самоналожена слепота ние протягаме ръце, за да бъдем облечени в желанията на нисшата ни природа и отнесени на места, където висшата ни природа не би отишла. Продължавайки да четем това пророчество на по-дълбоко ниво, можем да видим как думите на Исус говорят на всеки от нас за това как можем да изгубим от поглед първоначалните си надежди, мечти и виждания. Както Исус казва на Петър: "Когато остарееш, ще простреш ръцете си, друг ще те препаше и ще те пренесе там, където не искаш" (Йоан 21:18). ²¹

Това пророчество може да се приложи и към възхода и упадъка на една църква. Когато църквите започват да функционират, членовете им са развълнувани от това, че следват Господа и се обичат един друг. С течение на времето обаче същата доктрина, която е трябвало да доведе хората до по-голяма любов помежду им, се тълкува по нов начин или се подчертава прекалено много по начин, който разделя хората. Църквите, някога изпълнени с хора, които се обичат и уважават един друг, могат да се превърнат в места на ожесточени спорове и спорни разногласия. Какво се случи? Какво се е объркало? ²²

Според Исус това се случва, когато думите "Вярвам в Бога" станат по-важни от това да живеем според Божието учение. Това се случва, когато хората пренебрегват заповедите, като казват, че "вярата" е всичко, от което се нуждаеш. Вместо да се обърнат към Господ и да следват Неговите заповеди като ежедневна практика, хората се обръщат към собствените си възгледи - възгледи, които оправдават вярата без усилия и възраждането без покаяние или преобразяване.

Когато вярата стане по-важна от милосърдието, а доктрината - по-важна от живота, да бъдеш "прав" се превръща във фалшив бог. Когато това се случи, се появяват оплаквания, критики и обвинения. Така браковете се разпадат, приятелските отношения се разпадат, правителствата се поляризират, а църковните организации западат само до вярата. ²³

За съжаление, в този момент от божествения разказ Петър е представител на този упадък във вярата. Когато Исус му казва: "Следвай Ме" (Йоан 21:19), Петър не казва: "Да, Господи, ще те последвам." Вместо това Петър се обръща, поглежда към Йоан и казва: "Какво е това?" (Йоан 21:21). ²⁴

Макар че въпросът на Петър за Йоан обикновено се превежда така: "Ами този човек?", гръцкият оригинал е просто ti houtos [τί οὗτος], което означава "Какво е това?" Задавайки този въпрос, Петър не само се отвръща от Господ, но и се отдалечава от Йоан, който би трябвало да бъде негов близък спътник. На езика на Свещеното писание вярата се отделя от любовта.

В този контекст трябва да се припомни, че вярата на Петър е непоследователна в целия евангелски разказ. Въпреки че Петър е първият, който изповядва, че Исус е Христос, той е и първият, който се отрича от Исус, и то три пъти. И в този последен епизод Петър прави нещо подобно. Той току-що е казал три пъти, че обича Исус. Но сега, когато Исус му казва: "Следвай Ме", Петър прави точно обратното. Той се обръща.

Това е поучителна история. Дори и да имаме силна вяра, не можем да спрем дотук. Първоначалното преживяване на вярата в Исус като Христос, Син на живия Бог, трябва да се развива и да расте, докато се превърне във вярата, изразена от Тома, когато той казва: "Господ мой и Бог мой" (Йоан 20:28). И все пак има още една стъпка. Това е моментът, в който важният въпрос вече не е: "Кой казваш, че съм Аз?" или "Вярваш ли в Мен?". Важният въпрос е: "Обичаш ли Ме?". Истинската вяра трябва да води началото си от любовта към Господ и да се изразява в полезно служене на другите.

---

Практическо приложение

---

Като продължавате да изпълнявате волята на Господ от любов, привързаността към изучаването на истината и желанието да прилагате тази истина в действие ще продължават да растат. Независимо от хронологичната ви възраст, ще продължите да ставате все по-силни, по-спокойни и по-щастливи духом. Следователно, като практическо приложение, поддържайте вярата си свежа и жизнена. Подхранвайте я с нови прозрения и любящи действия. Хранете вътрешните си агнета. Грижете се за вътрешните си овце. След това, когато егоцентризмът намалее и Господните желания изпълнят сърцето ви, се наслаждавайте на мира и щастието, които се появяват. Забележете как радостта ви продължава да се увеличава. Когато навлезете в по-небесни състояния на доброта и истина, открийте какво означава да сте духовно живи, радостни и млади по сърце. Както е написано в еврейските писания: "Ти ще ми покажеш пътя на живота. В Твоето присъствие има пълнота на радостта. От дясната Ти страна има вечни удоволствия" (Псалми 16:11). ²⁵

---

Докато дойде Исус

---

22. Исус му казва: Ако искам той да остане, докато дойда, какво ти е? Следвай Ме.

23. Тогава излезе тази дума до братята, че този ученик не трябва да умре; но Исус не му каза, че не трябва да умре, а: Ако искам да остане, докато дойда, какво [тие]?

Исус току-що е казал на Петър: "Следвай Ме!" Това би трябвало да е достатъчно. Но тази проста молба не е достатъчна за Петър. Той иска да знае и за Йоан, чието име дори не споменава. "Но Господи - казва Петър, - какво е това?" Възмутеният тон на Петър подсказва за разделението между вярата и милосърдието - разделение, което в крайна сметка ще нанесе значителни щети на църквата и на всички хора, които разделят вярата и милосърдието в своите мисли, думи и дела. ²⁶

Както видяхме в целия евангелски разказ, Петър олицетворява вярата, а Йоан - милосърдието - особено делата на милосърдието. Да следваме Исус, както прави Йоан, означава да Му отдадем цялото си внимание и любов. Това означава, че не само се доверяваме на Неговото ръководство, но и разчитаме на Него, вярвайки, че Той е източникът на цялата любов, мъдрост и сила. Но има и нещо повече. Както казва Исус в прощалното си обръщение: "Ако Ме любите, пазете Моите заповеди" (Йоан 14:15). И няколко стиха по-късно Той отново повтаря това увещание, но с други думи. "Ако някой Ме обича - казва Той, - ще пази словото Ми" (Йоан 14:23).

Ето какво означава да следваш Исус. Казано по-просто, това означава да вярваме в Него и да правим това, което Той казва. Петър обаче, който символизира вярващия аспект на нашия живот, представлява както възхода, така и упадъка на истинската вяра. Вярата се издига дотолкова, доколкото е обединена с милосърдието и особено с делата на милосърдието. Но вярата за първи път започва да запада, когато се смята за първостепенна, вземайки превес над доброто и милосърдието. След това спада още повече, когато се отдели от добротата на живота - т.е. когато вече не живее според това, на което учи истината. И накрая, вярата преживява своя последен и най-сериозен упадък, когато се отнася с презрение към добрите дела, смятайки ги за напразни опити да се заслужи път към рая.

Исус не е изненадан от отговора на Петър. Той предусеща, че идва време, когато хората ще повярват, че вярата е единственото необходимо нещо за спасението. В това време хората ще пренебрегват всяко усилие за правене на добро, вярвайки, че всяко усилие за правене на добро непременно е опетнено от греха на самозаслугата. Ето защо Петър се изказва пренебрежително за Йоан, който представя добрите дела, с думите: "Какво е това?" В отговор Исус казва на Петър: "Ако искам той да остане, докато дойда, какво е това за теб?". (Йоан 21:22). След това Исус продължава с думите: "Следвай Ме". ²⁷

Исус вече е казал на Петър да Го последва (вж. Йоан 21:19). Някой може да си помисли, че Исус отново казва на Петър да Го последва. Но този път думите са отправени към Йоан. Това представлява идеята, че Петър, който представлява вярата, и Йоан, който представлява благотворителните действия, трябва да последват Исус. По този начин вярата и полезната служба, или истината и доброто, ще работят заедно като едно цяло. И към двата аспекта на нашата човешка същност е отправен един и същ призив: "Следвай Ме". ²⁸

---

Второто пришествие на Господ

---

В този епизод заключителните думи на Исус са: "Ако искам той да остане, докато дойда, какво е това за вас? Следвайте Ме." На най-буквално ниво Исус говори за важността на това да Го следваме, независимо от това какво правят другите. Той ни моли да държим сърцата и умовете си отворени за Неговото ръководство, за да може Той да действа чрез нас.

В тези заключителни думи Исус говори и за Своето обещано завръщане. Както Исус казва на учениците Си в прощалното Си обръщение: "Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас" (Йоан 14:18). Три дни след разпъването на кръста Исус спазва обещанието си. Той се върна при тях, вдъхна върху тях и каза: "Приемете Светия Дух" (Йоан 20:22). След осем дни Той отново дойде при тях, а сега се върна за трети път. Всеки път, когато идваше при тях, Исус им даваше възможности да израснат в разбирането си и да задълбочат любовта си към Него.

Всичко това е показателно за начина, по който Исус идва в живота на всеки от нас. При първото Си идване Исус идва в плът. Както е написано: "Словото стана плът и живя между нас" (Йоан 1:14). Това е първоначалното ни разбиране за Бога, когато Той е ходил и говорил сред нас, докато е бил на земята. Второто пришествие на Господ обаче е духовно. То се случва всеки път, когато чуваме гласа Му в Неговото Слово или усещаме Неговото божествено ръководство чрез Светия Дух, или съчетаваме Неговата любов и мъдрост в някаква форма на полезна служба. Накратко, нашият Господ, Който е дошъл веднъж в плът, идва при нас постоянно в дух. ²⁹

---

Първи и последни думи

---

24. Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и пише тези неща; и ние знаем, че свидетелството му е истинско.

25. Но има и много други неща, които Исус извърши, които, ако всяко [от тях] трябваше да бъде написано, предполагам, [че] дори самият свят не би могъл да побере книгите, които трябва да бъдат написани. Амин.

В края на Евангелието от Лука отбелязахме, че Исус казва на учениците Си да останат или "да престоят" в град Йерусалим. В контекста на това евангелие разбирахме, че това означава, че учениците трябва да останат в истината на свещените писания, като размишляват и размишляват върху Божието слово, докато получат прозрение, вдъхновение и "сила отгоре" (Лука 24:49). ³⁰

Сега, когато стигаме до края на Йоан, Исус отново говори за престоя или оставането. Исус казва на Петър: "Ако искам той [Йоан] да остане, докато дойда, какво е това за теб?" Този път обаче Исус има предвид, че учениците трябва да продължат да обичат и да служат на другите. Те трябва да продължат да пазят Неговото слово; трябва да продължат да вършат добри дела; и трябва да продължат да поучават другите. Всичко това е означено от ученика Йоан, който ще "остане", докато Исус дойде.

Оставайки в това състояние и продължавайки да вършат добри дела, учениците ще останат близо до Господ в живота и в смъртта, изпълнявайки Неговата воля, докато учат другите да правят същото. В резултат на това те ще бъдат сред първите, които ще създадат истинската християнска църква. С течение на времето обаче, когато учението постепенно става по-важно от живота, църквата започва да запада и да се разпада. ³¹

Подробностите за възникването и упадъка на тази нова вяра са описани първо в Деянията на апостолите и Посланията, а след това се разкриват чрез отварянето на духовния смисъл на Книгата Откровение -книгата, "запечатана със седем печата" (Откровение 5:1). На първите страници на Откровение Исус казва на църквата в Ефес: "Ти остави първата си любов" (Откровение 2:4). Тази "първа любов", за която говори Исус, е върховно съсредоточаване върху доброто в живота, а не само върху истината на учението. ³²

Но това е друга история, която ще бъде разказана друг път. Тази, историята на четирите евангелия, вече е към своя край. Както видяхме, тя започва в Матей с думите: "Книгата за поколението на Исус Христос, Син Давидов, Син Авраамов" (Матей 1:1). Тогава посочихме, че "книгата" представлява най-съкровеното качество на човека. И така, Евангелието от Матей е разказ за постепенното разкриване на най-съкровеното качество на Исус - Неговата божественост. Както Исус казва в това евангелие: "За кого ме считате?" (Матей 16:15). ³³

Тази тема продължава в цялото евангелие, като се появява отново в първия стих на Марк, където четем, че Исус вече не е описан като Давидов син или Авраамов син, а като Божи Син. Макар че всяко евангелие съдържа сходни теми, всяко евангелие има преобладаващо послание. В Евангелието от Марк повтарящият се мотив е покаянието. То е представено чрез честото изгонване на демони. Именно чрез осъзнаването на греха и покаянието за него ние ставаме готови да приемем истината, която носи Исус. Както казва Исус в първите си думи от това евангелие: "Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и вярвайте в Евангелието" (Марко 1:15).

След това, когато се обръщаме към Лука, акцентът е поставен върху реформата на разбирането. Именно чрез истината, която Исус учи, можем да оставим настрана погрешните идеи и да научим истинските. Следователно в Лука развитието на ново разбиране се превръща в основна тема. Ето защо в края на това евангелие на учениците е казано да останат в Йерусалим, представляващ място за обучение, докато получат сила отгоре. Само в Лука е написано, че "Той им отвори ума, за да разберат Писанията" (Лука 24:45). ³⁴

И накрая, когато продължаваме от края на Лука към началото на Йоан, преобразяването на разбирането води до приемането на нова воля. Това се случва с течение на времето, когато любовта ни към Господ се задълбочава и когато преживяваме Неговата воля да действа чрез нас. Когато това се случи в нас, ние правим преход към спазването на заповедите не от послушание, а от любов. Както Исус казва на учениците Си в това Евангелие: "Ако Ме любите, ще пазите думите Ми" (Йоан 15:17).

Освен това темата за божествеността на Исус, започнала в Матей и продължила в Марк и Лука, достига своята кулминация в Йоан. В това последно евангелие става все по-ясно, че Исус е великият "АЗ СЪМ". Тези "АЗ СЪМ" твърдения включват: "Аз съм хлябът на живота" (Йоан 6:35), “Аз съм светлината на света" (Йоан 8:12), “Аз съм вратата" (Йоан 10:7), “Аз съм добрият пастир" (Йоан 10:11,14), “Аз съм възкресението и животът" (Йоан 11:25), “Аз съм пътят, истината и животът" (Йоан 14:6), “Аз съм истинската лоза" (Йоан 15:1), и може би най-силното: "Преди да бъде Авраам, Аз съм" (Йоан 8:58). Ето защо в Евангелието от Йоан, и то само в него, Тома нарича Исус "Господ мой и Бог мой" (Йоан 20:28).

Когато стигаме до последните думи на Йоан - идо последните думи на четирите Евангелия - забелязваме още един чудесен детайл, един завършек. Както първата дума на Евангелията е "книга" biblos [βίβλος], така и последната дума на Евангелията е "книги" biblia [βιβλία]. Както казва Йоан: "Има и много други неща, които Исус направи и които, ако бяха написани едно по едно, предполагам, че дори самият свят не би могъл да побере книгите, които биха могли да бъдат написани" (Йоан 21:25). В гръцкия оригинал последният израз, "книгите, които могат да бъдат написани", е ta graphomena biblia [τὰ γραφόμενα βιβλία].

Преминаването от първата дума "книга" в Матей към последната дума "книги" в Йоан подсказва, че качествата на Господ са безкрайни. Всички книги на света никога не биха могли да опишат или да съдържат описания на Неговата безгранична любов и милост, на Неговата мъдрост и сила, на Неговото търпение и постоянство. Неговите божествени качества са по-велики от всички морски пясъци и от всички небесни звезди. ³⁵

Евангелията ни запознават с Исус - Единния Бог на небето и земята. Фактът, че те започват с думата "книга" и завършват с думата "книги", не е случаен. Той е още едно указание, че четирите евангелия са наистина една безшевна дреха, изтъкана отгоре в едно цяло. Те са безшевна история за това как Бог влиза в живота на всеки от нас, ако сме готови да Го приемем, като постепенно се разкрива като Господ Исус Христос - източникът на всяка любов, всяка мъдрост и всяка сила за полезно служене.

След като сме видели това и сме приели присърце учението на Исус, ние сме вдъхновени да Го следваме. Осъзнаваме, че същият Този, Който изтъкава безпроблемния евангелски разказ, е и Авторът на нашия живот. В по-голямата си част ние не виждаме чудните начини, по които Той се движи сред нас, втъкавайки и свързвайки събитията в живота ни чрез тайното действие на Своя Промисъл. Кой може да познае многобройните начини, по които Той действа в нас, превръщайки всички преживявания във възможности за нашето вечно благоденствие? ³⁶

Затова не е чудно, че Йоан завършва евангелието си с думите: "Има и толкова други неща, които Исус е направил, че ако се напишат едно по едно, предполагам, че дори самият свят не би могъл да побере книгите, които биха могли да бъдат написани. Амин." ³⁷

Бележки под линия:

996. And the water thereof was dried up, signifies that falsities were removed. This is evident from the signification of "waters," as being truths, and in the contrary sense falsities (See n. 518, here falsities, for it is added, "that the way of the kings from the rising of the sun might be prepared," which signifies that the Divine truth from the Lord might flow in. Also from the signification of "being dried up," as meaning to be removed. This describes the state of man as to the rational. It is from the rational that man can see and understand truths; and so far as he can see truths, so far falsities from evils do not obstruct. For every man, even an evil man, has the faculty of understanding truths (See above, n. 874, 970); but man does not see them, nor does he understand them because he loves evil, and evil brings in falsity, and afterwards when truth has fallen into falsity, truth can no longer appear in its own light, for it is blunted, obscured, suffocated, and rejected. But in the first age of man falsities from evils do not enter, and thus do not obstruct. But they enter in his second and third age, when he no longer thinks from the memory alone or from a master, but from his own understanding. For the rational, in which is the understanding, is opened gradually, as man grows up. From this it is clear that falsities are in the meantime removed, and then the knowledges of good and truth from the Word enter; and these the man sees in a certain light apart from falsities. But afterwards the rational sight is perverted by reasonings from fallacies and from falsities which is signified by "three unclean spirits like frogs" that went forth out of the mouth of the dragon and of the beast and of the false prophet, which are treated of in what follows. The nearest sense of the words, that "the water of the river Euphrates was dried up, that the way of the kings from the rising of the sun might be prepared," is that a passage might be given from the church, where Divine truths are, which the dragon, the beast, and the false prophet wished to pervert. For the Euphrates was a boundary of the land of Canaan on one side and separated it from Assyria; and "the land of Canaan" signifies the church, and "Assyria" the rational.

(Continuation respecting the Sixth Commandment)

[2] As true conjugial love in its first essence is love to the Lord from the Lord it is also innocence. Innocence is loving the Lord as one's Father by doing His commandments and wishing to be led by Him and not by oneself, thus like an infant. As that love is innocence, it is the very being [esse] of all good; and therefore man has so much of heaven in himself, or he is so much in heaven, as he is in conjugial love, because he is so far in innocence. It is because true conjugial love is innocence that the playfulness between a married pair is like the play of infants together; and this is so in the measure in which they love each other, as is evident in the case of all in the first days after the nuptials, when their love emulates true conjugial love. The innocence of conjugial love is meant in the Word by the "nakedness" at which Adam and his wife blushed not; and for the reason that there is nothing of lasciviousness, and thus nothing of shame, between a married pair, any more than between little children when they are naked together.

518. And it fell upon the third part of the rivers and upon the fountains of the waters, signifies that consequently all understanding of truth perished and thereby the doctrine of the church. This is evident from the signification of "falling" from heaven, as being, in reference to stars, to perish (of which presently); also from the signification of "the third part," as being everything (of which above, n. 506, here all, because it is said of the understanding of truth and of doctrine, which are signified by "rivers" and "fountains of waters;" also from the signification of "rivers," as being the understanding of truth (of which presently); and from the signification of "fountains of waters," as being the Word and doctrine from the Word, thus "fountains" mean the truths of the Word and doctrinals (of which above, n. 483).

[2] When "to fall" is predicated of stars, which mean the knowledges of truth and good from the Word (as above), it signifies to perish, because when Divine truth in the spiritual world falls out of heaven to the earth there, where the evil are, it is turned into falsity, and when Divine truth becomes falsity it perishes. This is signified also by:

The stars shall fall from heaven (Matthew 24:29; Mark 13:25);

namely, that in the last time of the church the knowledges of truth and good will perish. That when Divine truth in the spiritual world falls out of heaven to the earth there, where the evil are, it is changed into falsity and thus perishes, may be seen above (n. 413, 418, 419, 489); for Divine truth is changed into falsity of the same character as the evil belonging to those into whom it flows. This becomes evident from the following experience: It has been granted me to observe carefully how Divine truth was changed into falsity while it was passing down deep into hell, and it was perceived that it was changed successively as it flowed down, at length even into what was most false.

[3] "Rivers" signify the understanding of truth, likewise intelligence, because "waters" signify truths, and the understanding is the receptacle and complex of truths, as a river is of waters, and because thought from the understanding, which is intelligence, is like a stream of truth. From the same origin, namely, from the signification of "waters" as being truths, a "fountain" signifies the Word and the doctrine of truth, and "pools," "lakes," and "seas," signify the knowledges of truth in the complex. That "waters" signify truths, and "living waters" truths from the Lord, may be seen above (n. 71, 483); and also in the following passages in this article.

[4] That "rivers" and "streams" signify the understanding of truth and intelligence can be seen from the Word where "rivers" and "streams" are mentioned. Thus in Isaiah:

Then shall the lame leap as a hart, and the tongue of the dumb shall sing; for waters shall break out in the wilderness, and brooks in the plain of the desert (Isaiah 35:6).

This is said of the Lord, also of the reformation of the Gentiles, and of the establishment of the church among them. "The lame who shall leap as a hart" signifies one who is not in genuine good because he is not in the knowledges of truth and good; "the tongue of the dumb which shall sing" signifies confession of the Lord by those who are in ignorance of the truth; "waters shall break out in the wilderness" signifies that there shall be truths where there were none before; "and brooks in the plain of the desert" signifies that there shall be intelligence where there was none before, "wilderness" meaning where there is no truth, and "plain of the desert" where there is no intelligence; "waters" mean truths, and "brooks" intelligence.

[5] In the same:

I will open rivers on the heights, and fountains will I place in the midst of the valleys, I will make the wilderness into a pool of waters, and the dry land into springs of waters (Isaiah 41:18).

This is said of the salvation of the Gentiles by the Lord; "to open rivers on the heights" means to bestow interior intelligence; and "to place fountains in the midst of valleys" means to instruct the external man in truths. (The rest may be seen explained in n. 483.)

[6] In the same:

Behold I am doing a new thing; now it shall spring forth; shall ye not know it? I will even place a way in the wilderness and rivers in the desert. The wild beast of the field shall honor Me, the dragons and the daughters of the owl; because I will give waters in the wilderness, and rivers in the desert, to give drink to My people, My chosen (Isaiah 43:19, 20).

This treats of the Lord and of a new church to be established by Him, which is meant by "Behold I am doing a new thing; now it shall spring forth;" "to place a way in the wilderness, and rivers in the desert" signifies that there shall be truth and the understanding of truth where there were none before, "way" meaning truth leading to heaven, and "rivers" understanding; "to give drink to the people" signifies to instruct those who desire it; "the wild beast of the field, the dragons, and the daughters of the owl" signify those who know truths and goods merely from memory, and do not understand and perceive them; these speak about truth with no idea of truth, depending solely upon others.

[7] In the same:

I will pour out waters upon him that is thirsty, and streams upon the dry ground; I will pour out My spirit upon thy seed, and My blessing upon thine offspring (Isaiah 44:3).

"To pour out waters upon him that is thirsty" signifies to instruct in truths those who are in the affection of truth; "to pour streams upon the dry land" signifies to give intelligence to those who are in a desire for truth from good; the like is signified by "pouring out the spirit and the blessing;" for God's "spirit" signifies Divine truth, and "blessing" its multiplication and fructification, thus intelligence. Who does not see that here and above, waters and streams, wilderness and desert, are not meant, but such things as pertain to the church? Therefore it is here added, "I will pour out My spirit upon thy seed, and My blessing upon thine offspring."

[8] In Moses:

For Jehovah leadeth thee to a land of brooks of water, of fountains, of depths flowing forth in valley and mountain (Deuteronomy 8:7).

The land of Canaan, to which Jehovah was to lead them, signifies the church, therefore "brooks of water, fountains, and depths flowing forth in valley and mountain," signify such things as belong to the church; "brooks of water" signifying the understanding of truth, "fountains" doctrinals from the Word, and "depths flowing forth in valley and mountain" the knowledges of truth and good in the natural and in the spiritual man.

[9] In Isaiah:

Look upon Zion and Jerusalem, where the glorious Jehovah will be with us a place of rivers, of streams, of breadth of spaces; no ship of oar shall go therein, and no magnificent ship shall pass through it (Isaiah 33:20, 21).

Here, too, "a place of rivers and streams" signifies wisdom and intelligence (the signification of the rest is explained above, n. 514.

[10] In Joel:

In that day the mountains shall drop down must, and the hills shall flow with milk, and all the watercourses of Judah shall flow with waters, and a fountain shall go forth out of the house of Jehovah and shall water the brook of Shittim (Joel 3:18).

(This also has been explained above, n. 433, 483.) "The fountain that shall go forth out of the house of Jehovah" signifies the truth of doctrine out of heaven from the Lord; and "the brook of Shittim that it shall water," signifies the illustration of the understanding.

[11] In Ezekiel:

The waters issued out from under the threshold of the house of God towards the east. The man led me and brought me back upon the bank of the river. When I returned, behold upon the bank of the river very many trees on the one side and on the other. He said, Every living soul that creepeth, whithersoever the rivers shall come, shall live; whence there are exceeding many fish, because these waters come thither and are healed, that everything may live whither the river cometh. And by the river upon the bank thereof, on this side and on that side, cometh up every tree for food, whose leaf falleth not, neither is the fruit thereof consumed; it is renewed in its months, because its waters flow out of the sanctuary (Ezekiel 47:1-12).

This, too, has been explained above (n. 422, 513), which makes evident that "the waters flowing out of the house of God towards the east" signify Divine truth proceeding from the Lord and flowing in with those who are in the good of love; and that "the river, upon the bank of which was every tree for food, and by the waters of which every soul that creepeth lived, whence there were many fish," signifies intelligence from the reception of Divine truth, from which all things with man, his affections and perceptions, as well as his cognitions and knowledges and the thoughts therefrom acquire spiritual life.

[12] In Jeremiah:

Blessed is the man that trusteth in Jehovah; He shall be like a tree planted by the waters and that sendeth forth his roots by the stream, and he shall not see when the heat shall come, his leaf shall be green (Jeremiah 17:7, 8).

"The tree planted by the waters" means a man with whom there are truths from the Lord; "he sendeth forth his roots by the stream" means the extension of intelligence from the spiritual man into the natural. (The rest may be seen explained above, n. 481.)

Where trees and gardens are treated of in the Word, waters and rivers to water them are also mentioned, for the reason that "trees" signify perceptions and knowledges, and "waters" and "rivers" truths and understanding therefrom; for without the understanding of truths man is like a garden where there is no water, whose trees wither away.

[13] As in Moses:

As the valleys are they planted, as gardens by the river, as lign-aloes – three times which Jehovah hath planted, and as cedar-trees beside the waters (Numbers 24:6).

This is said of the sons of Israel, by whom the church is signified which was then to be planted. This church is compared to valleys which are planted, and to a garden by the river, because "valleys" signify the intelligence of the natural man, and a "garden" the intelligence of the spiritual man, and it is compared to lign-aloes – three times and cedar-trees, because "lign-aloes – three times" signify the things of the natural man, and "cedar-trees" the things of the rational man; since these all live from the influx of Divine truth from the Lord they are said to be planted "by the river and beside the waters," which signifies Divine truth flowing in, from which is intelligence.

[14] As "the garden in Eden" or "paradise" means the wisdom and intelligence that the most ancient people had who lived before the flood, so where their wisdom is described, the influx of Divine truth, and of intelligence thence, is also described in these words:

A river went forth from Eden to water the garden, and from thence it was parted and was in four heads (Genesis 2:10, et seq.). "A river from Eden" signifies wisdom from love, which is Eden; "to water the garden" means to bestow intelligence; intelligence is described by the four rivers there treated of. (This may be seen explained in Arcana Coelestia 107-121.)

[15] In Ezekiel:

Asshur, a cedar in Lebanon. The waters made it grow, the abyss made it high, so that with its rivers it went round about its plant, and sent out its conduits unto all the trees of the field (Ezekiel 31:3, 4).

"Asshur" signifies the rational man, or the rational of man, likewise "the cedar in Lebanon;" and because the genuine rational is perfected by the knowledges of truth and good it is said that "the waters made it grow, and the abyss made it high," "waters" meaning truths, and "the abyss" the knowledges of truth in the natural man; the increase of intelligence is signified by "with its rivers it went round about its plant;" and the multiplication of the knowledges of truth by "it sent out its conduits unto all the trees of the field."

[16] In David:

Thou hast caused a vine to go forth out of Egypt. Thou hast sent out its boughs unto the sea, and its shoots unto the river (Psalms 80:8, 11).

"A vine out of Egypt" means the sons of Israel, who are called a "vine" because they represented the spiritual church, which is what "vine" signifies in the Word; their tarrying in Egypt represented their first initiation into the things of the church, for "Egypt" signified the knowledges [scientifica] subservient to the things of the church when, therefore, "the vine" signifies the church, and "Egypt" the knowledge serving it, it is evident what is signified in the spiritual sense by "Thou hast caused a vine to go forth out of Egypt." The extension of the intelligence of the church even to things known and things rational is signified by "Thou hast sent out its boughs unto the sea, and its shoots unto the river;" "to send out boughs and shoots" meaning multiplication and extension, the "sea" knowledge []scientificum]; and the "river," which here is the Euphrates, the rational. The extension of the church and the multiplication of its truths and of intelligence therefrom are described by the extension of the land of Canaan to the Sea Suph, to the sea of the Philistines, and to the river Euphrates.

[17] In Moses:

And I will set thy border from the Sea Suph even to the sea of the Philistines, and from the wilderness even to the river (Exodus 23:31).

"The borders of the land of Canaan" signify the ultimates of the church, which are true knowledges [scientifica vera], cognitions of truth and good from the Word, and things rational. "The Sea Suph" signifies true knowledge; "the sea of the Philistines," where Tyre and Sidon were, signifies the knowledges of truth and good from the sense of the letter of the Word; and "the river Euphrates" signifies the rational; for knowledges [scientifica] serve the cognitions of truth and good from the Word, and both these serve the rational, and the rational serves intelligence, which is given by means of spiritual truths joined to spiritual good.

[18] The like that is here said of the church and its extension is said of the Lord's power over all things of heaven and the church, in David:

I will set his hand in the sea, and his right hand in the rivers (Psalms 89:25).

This is said of David, by whom is here meant the Lord; the Lord's power, even to the ultimates of heaven and the church, thus over the whole heaven, and over everything of the church, is signified by "setting the hand in the sea, and the right hand in the rivers," "hand" and "right hand" signify power, and the "sea" and "rivers" the ultimates of heaven and the church. The ultimates of heaven are seas and rivers, as has been several times said above. These were represented by the two seas and by the two rivers that formed the boundaries of the land of Canaan. The two seas were the sea of Egypt and the sea of the Philistines, where were Tyre and Sidon; and the two rivers were the Euphrates and the Jordan. But the Jordan was the boundary between the interior land of Canaan and the exterior; in the exterior were the tribes of Reuben and Gad, and half the tribe of Manasseh. Likewise in Zechariah:

His dominion shall be from sea even to sea, and from the river even to the ends of the earth (Zechariah 9:10).

This, too, is said of the Lord, and has a like meaning; His dominion even to the ultimates of heaven and the church means over all things of heaven and the church, for the ultimates are the boundaries.

[19] In David:

Thy throne is established from then; Thou art from everlasting. The rivers have lifted up, O Jehovah, the rivers have lifted up their voice; the rivers have lifted up their roaring. More than the voices of many glorious waters, more than the waves of the sea, Jehovah is glorious (Psalms 93:2-4).

This, too, is said of the Lord; His dominion from eternity to eternity over heaven and earth is signified by "Thy throne is established from then; Thou art from everlasting." The glorification of the Lord because of His coming and because of the consequent salvation of mankind is signified by "the rivers have lifted up their voice (and their roaring);" for "rivers," here three times mentioned, signify all things of man's intelligence, both in the internal and in the external man. Divine truth from the Lord, through which there is power and through which there is salvation, is signified by "more than the voices of many glorious waters, more than the waves of the sea," "waters" meaning truths, and "the voices of many glorious waters" Divine truths.

[20] The glorification and celebration of the Lord from joy of heart are thus described elsewhere in David:

Let the sea and the fullness thereof give forth a sound, the world and they that dwell therein. Let the rivers clap their hands; let the mountains sing aloud together (Psalms 98:7, 8).

The glorification of the Lord by the universal heaven is signified by these words. The glorification from its ultimates is signified by "Let the sea and the fullness thereof give forth a sound;" the glorification from the whole heaven is signified by "let the world and they that dwell therein give forth a sound," "the world" signifying the universal heaven in respect to its truths, and "they that dwell therein" signifying the universal heaven in respect to its goods; for "inhabitants" signify in the Word those who are in the goods of heaven and the church, and thus the goods of such. The glorification of the Lord by the truths of intelligence and by the goods of love, is signified by "let the rivers clap their hands, let the mountains sing aloud together," "rivers" meaning the truths of intelligence, and "mountains" the goods of love.

[21] Divine truth from the Lord, the reception of which is the source of intelligence, is signified by "the waters from the rock in Horeb" (Exodus 17:6), thus spoken of in David:

He clave the rocks in the wilderness, and made them to drink out of the great abysses, and He brought flowing waters out of the rock, and made the waters to run down like rivers. He smote the rock, so that the waters gushed out and the brooks overflowed (Psalms 78:15, 16, 20).

And again:

He opened the rock that the waters might flow; the rivers ran in the dry places (Psalms 105:41).

The "rock" here means the Lord; and the "waters that flowed out therefrom" mean Divine truth from Him; and the "rivers" signify intelligence and wisdom therefrom; "to drink of the great abysses" signifies to imbibe and perceive the arcana of wisdom.

[22] In John:

Jesus said, If anyone thirst, let him come unto Me and drink. He that cometh unto Me, as the Scripture saith, out of his belly shall flow rivers of living water. This saith He of the Spirit, which they that believe on Him were to receive (John 7:37-39).

"To come to the Lord and drink" signifies to receive from Him the truths of doctrine and belief therein; that spiritual intelligence is therefrom is signified by "out of his belly shall flow rivers of living water," "living water" being Divine truth which is from the Lord alone, "rivers" the things belonging to intelligence, and the "belly" thought from memory, for to this the belly corresponds; and as "rivers of living water" signify intelligence through Divine truth from the Lord it is added, "this saith He of the spirit which they that believe on Him were to receive," "the spirit that they were to receive from the Lord," meaning Divine truth and intelligence therefrom; so, too, the Lord called the spirit that they received "the spirit of truth" (John 14:16-18; 16:7-15).

[23] In David:

Jehovah hath founded the world upon the seas, and established it upon the rivers (Psalms 24:2).

The "world" signifies heaven and the church in the whole complex, the "seas" signify cognitions and knowledges which are the ultimates of the church, and in particular, the cognitions of truth and good, such as are in the sense of the letter of the Word; "rivers" signify introduction through knowledges into heavenly intelligence. This makes clear the meaning of these words in the spiritual sense, namely, that the interior things of heaven and the church, which are called celestial and spiritual, are founded upon the cognitions of truth and good which are in the sense of the letter of the Word rationally understood. It is said, "He hath founded the world upon the seas and established it upon the rivers," because there are seas and rivers in the boundaries of heaven, represented by the Sea Suph, the sea of the Philistines, the river Euphrates, and the river Jordan, which were the boundaries of the land of Canaan; and because what is ultimate means in the Word what is lowest, it is said that Jehovah "founded" and "established" upon these. Evidently the earth is not founded upon seas and rivers.

[24] In the same:

The Lord at thy right hand hath stricken through kings in the day of His anger, He hath judged among the nations, He hath filled with dead bodies, He hath stricken through the head over many a land. He drinketh out of the brook in the way; therefore shall He exalt the head (Psalms 110:5-7).

This is said of the Lord, and of His combat against falsities and evils from the hells, and of their subjugation. "Kings" mean falsities from hell, and "nations" evils therefrom. The Lord's Divine power is meant by "the Lord at the right hand;" "He hath stricken through them in the day of His anger, He hath judged among the nations, and He hath filled with dead bodies," signifies the subjugation and destruction of evils and falsities from the hells; "the head that He hath stricken through in many a land," means the love of self, which is the source of all evils and falsities; "to strike through in many a land" signifies total destruction and damnation; "the brook out of which the head drinketh," and because of which "it shall be exalted," signifies the Word in the letter, "to drink out of it" meaning to learn something from it, and "to lift up the head" meaning to resist for a time; for all those who are in falsities from evil cannot be cast down into hell until the things that they know from the Word are taken away from them, since all things of the Word communicate with heaven, by which communication they exalt the head; but when these are taken away they are cast down into hell. This is the meaning of these words, which no one can see except by means of the spiritual sense and a knowledge of the quality of the Word.

[25] In Habakkuk:

Was Jehovah displeased with the rivers? Was Thine anger against the rivers? Was Thy wrath against the sea? Because Thou ridest upon Thy horses, Thy chariots are salvation (Habakkuk 3:8).

This is a supplication that the church may be guarded and not perish; the "rivers" and the "sea" signify all things of the church, because they are its ultimates (as above); "to ride upon horses," in reference to Jehovah, that is, the Lord, signifies the Divine wisdom which is in the Word; and "chariots" signify doctrinals therefrom.

[26] In David:

We will not fear when the earth shall be changed, and when the mountains shall be moved from ¹ the heart of the seas; the waters thereof shall be in tumult, shall be made turbid, the mountains shall quake in the pride thereof. There is a river the streams whereof shall make glad the holy city of God, the dwelling places of the Most High; God is in the midst of her, she shall not be moved (Psalms 46:2-5).

This involves in the spiritual sense, that although the church and all things thereof perish, still the Word and the Divine truth it contains shall not perish; for the "earth" signifies the church; "mountains" signify the goods of love; "waters" truths; and "to be changed," "to be moved," "to be in tumult" "to be made turbid" and "to quake" signify the states of these when they perish, and falsities and evils enter in their place, consequently the states of the church when it is vastated in respect to goods and desolated in respect to truths (See above, n. 304, 405, where this is more completely explained). That the Word or Divine truth for the church is not to perish is signified by "There is a river the streams whereof shall make glad the city of God; she shall not be changed;" "river" signifying here the like as "fountain," namely, the Word, because "streams" are predicated of it, by which are signified truths; the "city of God" signifies the church in respect to doctrine; "to make glad" signifies influx and reception from joy of heart, and "not to be changed" signifies not to perish in any respect.

[27] In Isaiah:

Then the waters shall fail in ² the sea, and the river shall dry up and become dry, and the rivers shall recede; the rivers of Egypt shall be minished and dried up, the reed and flag shall wither; the paper reeds by the stream near the mouth of the stream, and all seed of the stream shall become dry, be driven away, and be no more (Isaiah 19:5-7).

This is said of Egypt, which signifies the knowing faculty [scientificum] of the natural man, and its "stream" the cognition and apperception of truth, and in the contrary sense the apperception of falsity; that these are to perish is signified by "the stream shall dry up and become dry;" that thus there would be no longer truths, not even natural and sensual truths, which are the lowest, is signified by "the reed and flag shall wither, the paper reeds by the stream, and all the seed of the stream shall become dry, be driven away, and be no more."

[28] In the same:

I have digged and have drunk waters; and with the sole of my steps have I dried up all the streams of Egypt (Isaiah 37:25).

These are the words of Senacherib, the king of Assyria, by whom the perverted rational destroying all knowledge and apperception of truth is signified; this is signified by his "drying up with the sole of his steps all the streams of Egypt." The "streams of Egypt" signify knowledges and apperceptions of truth, because "Egypt" signifies the natural man in respect to knowledges (scientifica), and cognition and apperception belong to the natural man, as intelligence does to the spiritual man.

[29] In Ezekiel:

They shall draw out their swords against Egypt, to fill the land with the slain. Then will I make the rivers dry land, and will sell the land into the hand of evil ones; and I will make the land waste, and the fullness thereof, by the hand of strangers (Ezekiel 30:11, 12).

"Egypt" signifies the knowing faculty [scientificum] of the natural man serving the intelligence of the rational and spiritual man. The destruction of true knowledges [scientifica] by falsities is signified by "They shall draw out their swords against Egypt," "swords" signifying falsities destroying truths; the "slain" signify those who are destroyed by falsities; "to make the rivers dry land" signifies that there shall no longer be any cognition or apperception of truth; "to sell the land into the hand of evil ones and to make it waste by the hand of strangers," signifies to destroy by evils and by falsities, "strangers" signifying falsities.

[30] In Zechariah:

All the depths of the river shall be dried up, and the pride of Assyria shall be cast down, and the staff of Egypt shall depart away (Zechariah 10:11).

"All the depths of the river (namely, the Euphrates) shall be dried up" signifies that all the acute reasonings from self-intelligence shall perish; the "pride of Assyria" signifies the self-intelligence of the perverted rational; "the staff of Egypt shall depart away" signifies that the knowledges [scientifica] that serve such reasonings shall be of no avail.

[31] In Isaiah:

I will lay waste mountains and hills, and dry up all their herb; and I will make the rivers islands, and I will dry up the pools (Isaiah 42:15).

"I will lay waste mountains and hills" signifies that the goods of love and charity will perish; "and dry up all their herb" signifies that the truths that are from those goods will perish; "I will make the rivers islands, and I will dry up the pools," signifies that intelligence and knowledge of truth will perish.

[32] In the same:

Behold, at My rebuke I dry up the sea, I make the rivers into a wilderness; their fish shall rot because there is no water, and shall die (Isaiah 50:2).

(See above, n. 342), where this is explained.)

In Nahum:

He rebuketh the sea and maketh it dry, and drieth up all the rivers (Nahum 1:4).

In David:

Jehovah maketh rivers into a wilderness, and water springs into dry ground (Psalms 107:33).

In Job:

A man giveth up the ghost, and where is he? The waters depart from the sea, and the river drieth up and becometh dry (Job14:10, 11).

[33] It has been shown thus far that "rivers" signify the understanding of truth and intelligence. In the contrary sense "rivers" signify the understanding of falsity and reasoning from self-intelligence which is in favor of falsities and opposes truths, as is evident from the following passages. In Isaiah:

He shall send ambassadors by the sea to a nation meted out and trodden down, whose land the rivers have spoiled (1 Isaiah 18:2).

"Rivers" here signify the falsities of self-intelligence that destroy. (What the rest signifies see explained above, n. 304, 331.) In the same:

When thou shalt pass through the waters I will be with thee; and through the rivers they shall not overflow thee (Isaiah 43:2).

"To pass through waters and through rivers and not be overflowed" signifies that falsities and reasonings from falsities against truths shall not corrupt.

[34] In Jeremiah:

Behold waters rising up out of the north, which like ³ an overflowing stream shall overflow the land and its fullness (Jeremiah 47:2).

"Waters out of the north" signify the falsities of doctrine from self-intelligence; these are compared to "a stream overflowing the land," because a "stream" signifies reasoning from falsities, the "land" the church, and "its overflow by a stream" its destruction by falsities.

[35] In David:

Unless Jehovah were for us when man rises up against us, then the waters had overflowed us, the river had gone over our soul; then the waters of the proud had gone over our soul (Psalms 124:2, 4, 5).

The "waters of the proud" here mentioned, signify falsities favoring the love of self and confirming it, also the falsities of doctrine from self-intelligence; the "river" signifies reasoning from falsities against truths; this makes clear what is meant by "Unless Jehovah were for us, when man rises up against us," namely, when man from himself, from self-love, and from self-intelligence, rises up and endeavors to destroy the truths of the church; for this treats of Israel, by whom the church is signified; the "waters that had overflowed them," and the "rivers that had gone over their soul," signify falsities and reasonings from falsities, and the consequent destruction of the spiritual life that man has through truths and through a life according to them; "waters" signify falsities, "rivers" reasonings from them, and "overflowing and going over the soul" signifies the destruction of spiritual life.

[36] In Isaiah:

Behold, the Lord will make to go up upon them the waters of the river, strong and many, the king of Assyria and all his glory; and he shall go up over all his channels, and shall go over all his banks; and he shall go through Judah, and shall overflow (Isaiah 8:7, 8).

"Assyria" and its king signify in the Word the rational, here the rational perverted; so "his river" which was the Euphrates, means reasoning, and "the waters of the river" mean falsities confirmed by reasonings; these therefore are signified by "the waters of the river, strong and many," which are called "strong" from cupidity, and "many" from falsity; the abundance of falsities from evil destroying the truths of the good of the church is signified by "the waters of the river shall go up over all his channels, and over all his banks," also "he shall go through Judah, and shall overflow," "Judah" signifying the church where the Word is.

[37] In Jeremiah:

What hast thou to do with the way of Egypt, to drink the waters of Sihor? Or what hast thou to do with the way of Assyria, to drink the waters of the river? (Jeremiah 2:18).

The "waters of Sihor," or of Egypt, signify false knowledges, or knowledges confirming falsities, and "the waters of the river" signify false reasonings from these, thus such as are from self-intelligence; that such falsities and reasonings must not be imbibed is what these words signify.

[38] In the same:

Towards the north, by the bank of the river Euphrates, have they stumbled and fallen. Who is this that cometh up like a stream, whose waters are tossed like the streams? Egypt cometh up like a stream, and his waters are tossed like streams; for he saith, I will come up, I will cover the earth, I will destroy the city and those that dwell in it (Jeremiah 46:6-8).

This signifies the destruction of the church and of its truths by false reasonings from confirming knowledges [scientifica]; the "north" signifies those in whom and from whom there is falsity, the "river Euphrates" false reasonings, "Egypt" confirming knowledges, the "waters that are tossed" falsities themselves, and "to come up, to cover the earth, to destroy the city and those that dwell in it," signifies the destruction of the church and of its doctrine, the "earth" meaning the church, the "city" doctrine of truth, and "those that dwell in it" its goods. Like things are signified by the Nile, "the river of Egypt," and by the Euphrates, "the river of Assyria," elsewhere in the Word (as in Isaiah 7:18, 19; 11:15, 16; Ezekiel 29:3-5, 10; 31:15; 32:2; Psalms 74:14, 15; 78:44; Exodus 7:17-21); also by "the rivers of Babylon" (Psalms 137:1). As all spiritual temptations come through falsities that break into the thoughts and infest the interior mind, thus through reasonings from falsities, so temptations are signified by the inundations of waters and by the irruptions of rivers and torrents. As in Jonah:

Thou hadst cast me into the depths, even into the heart of the seas; and the river was round about me; all Thy waves and Thy billows passed over me (Jonah 2:3).

In David:

The cords of death compassed me, and the brooks of Belial terrified me (Psalms 18:4).

In Matthew:

And the rain descended, and the rivers came, and the winds blew and beat upon that house; yet it fell not, for it was founded upon a rock (Matthew 7:25, 27).

In Luke:

When a flood arose, the stream dashed against that house and could not shake it; for it had been founded upon a rock (Luke 6:48, 49).

Бележки под линия: