Стъпка 188

Проучване

     

Псалми 104:5-35

5 Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

6 Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

7 От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

9 Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

11 Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си;

12 При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

14 Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

16 Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

17 Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

18 Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

19 Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

20 Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

21 Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

22 Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

23 Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

24 Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

25 Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

26 Там плуват корабите; Там е и чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

27 Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

28 Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

29 Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

31 Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

32 Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

33 Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

34 Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

35 Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

Псалми 105:1-24

1 (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

2 Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

3 Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

4 Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

5 Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

6 Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

7 Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

8 Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

9 Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,

10 Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

11 Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

12 Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

13 И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

14 Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

15 Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

16 После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

17 Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

18 Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,

19 До като дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

20 Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

21 Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

22 За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

23 Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

24 Гдето Господ умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.