⁵ Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

⁶ Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

⁷ От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

⁸ Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

⁹ Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

¹⁰ Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

¹¹ Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си;

¹² При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

¹³ Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;

¹⁴ Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

¹⁵ И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

¹⁶ Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

¹⁷ Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

¹⁸ Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

¹⁹ Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.

²⁰ Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

²¹ Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

²² Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

²³ Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

²⁴ Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

²⁵ Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.

²⁶ Там плуват корабите; Там е и чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

²⁷ Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

²⁸ Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,

²⁹ Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

³⁰ Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

³¹ Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

³² Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

³³ Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

³⁴ Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

³⁵ Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

¹ (По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

² Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

³ Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

⁴ Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

⁵ Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

⁶ Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

⁷ Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

⁸ Всякога помни завета Си; Словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

⁹ Което изговори на Авраама, И клетвата, с която се закле на Исаака,

¹⁰ Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

¹¹ Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

¹² Когато те бяха още малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

¹³ И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

¹⁴ Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

¹⁵ Като каза: Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

¹⁶ После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

¹⁷ Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

¹⁸ Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото,

¹⁹ До като дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

²⁰ Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

²¹ Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

²² За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

²³ Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

²⁴ Гдето Господ умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.