1
Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.
2
А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на Божеството, Но които всички са дело на художници; Сами те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.
3
Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим губещ се из комин.
4
Но Аз съм Господ твой Бог от времето когато беше ти в Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.
5
Аз съм познал ходенето ти в пустинята, В много сухата земя.
6
Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.
7
По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;
8
Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.
9
Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.
10
А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?
11
Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.
12
Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.
13
Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.
14
От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти сила? Колкото за това, Аз няма да видя разкайване.
15
Ако и да е той плодовит повече от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; Неприятелят ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.
16
Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.
