290. Господ от вечността, или Йехова, е създал от Самия Себе Си Слънцето на Духовния свят и чрез него е сътворил Вселената и всичко в нея. В Част втора на тази книга говорих за Слънцето на Духовния свят и показах следното: че Божествената Любов и Божествената Мъдрост се явяват за Духовния свят като Слънце(83-88) че от това Слънце произлизат духовната топлина и духовната светлина (89-92); че това Слънце не е Бог, а е само проява на Божествената Любов и Божествената Мъдрост на Бога-Човек, както и топлината и светлината са произлизащи от това Слънце (93-98); че Слънцето на Духовния свят се намира на средна височина и е толкова отдалечено от ангелите, колкото и материалното Слънце - от хората (103-107); че в Духовния свят Изток е там, където Господ се явява като Слънце, и останалите посоки се определят спрямо Него (119-124 [119-123], 125-128 [124-128]); че ангелите непрекъснато са обърнати с лице към Господ като към Слънце (129-134, 135-139); че Господ е сътворил Вселената и всичко в нея посредством това Слънце, което е първото, произлизащо от Божествената Любов и Божествената Мъдрост (151-156); че Слънцето на материалния свят е чист огън и че материята като водеща началото си от него, също е мъртва, че Слънцето на материалния свят е сътворено, за да бъде Сътворението окончателно завършено (157-162); че без тези две слънца, едното живо, а другото - неживо, Сътворението би било невъзможно (163-166).
