¹ Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

² Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

³ И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

⁴ В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

⁵ И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

⁶ разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.

⁷ И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.

⁸ А Ной придоби Господното благоволение.

⁹ Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

¹⁰ И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.

¹¹ И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.

¹² И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.

¹³ И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.

¹⁴ Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

¹⁵ Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.

¹⁶ Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.

¹⁷ И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.

¹⁸ Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.

¹⁹ И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.

²⁰ От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.

²¹ А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях.

²² И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.

¹ Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целия ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.

² Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;

³ също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.

⁴ Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.

⁵ И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.

⁶ А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.

⁷ И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.

⁸ От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,

⁹ влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.

¹⁰ И след седмия ден водите на потопа заляха земята.

¹¹ В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.

¹² И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.

¹³ В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи -

¹⁴ те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.

¹⁵ Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.

¹⁶ И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре.

¹⁷ Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.

¹⁸ Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.

¹⁹ Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.

²⁰ Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.

²¹ И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.

²² От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.

²³ Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.

²⁴ А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

¹ Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

² Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

³ Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

⁴ А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

⁵ Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

⁶ После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

⁷ и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

⁸ Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

⁹ Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

¹⁰ А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

¹¹ И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

¹² След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

¹³ В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

¹⁴ А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.

¹⁵ Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

¹⁶ Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

¹⁷ Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

¹⁸ Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

¹⁹ излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

²⁰ И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

²¹ и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

²² Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

¹ В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.

² Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви.

³ Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както дадох зелената трева.

⁴ Месо обаче с живота му, то ест, с кръвта му, да не ядете.

⁵ А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека.

⁶ Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.

⁷ А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея.

⁸ После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:

⁹ Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас;

¹⁰ и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.

¹¹ Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.

¹² Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас:

¹³ поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.

¹⁴ Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;

¹⁵ и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.

¹⁶ Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.

¹⁷ Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята.

¹⁸ А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.

¹⁹ Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя.

²⁰ В това време Ной почна да работи земята и насади лозе.

²¹ И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си.

²² И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.

²³ А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота.

²⁴ Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: -

²⁵ Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си.

²⁶ Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга.

²⁷ Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга.

²⁸ И след потопа Ной живя триста и петдесет години.

²⁹ И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

¹ Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.

² Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.

³ А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.

⁴ А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.

⁵ От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

⁶ Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.

⁷ А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.

⁸ Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.

⁹ Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа.

¹⁰ Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.

¹¹ От тая земя излезе и отиде в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах

¹² и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).

¹³ А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,

¹⁴ Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.

¹⁵ А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет,

¹⁶ евусейците, аморейците, гергесейците,

¹⁷ евейците, арукейците, асенейците,

¹⁸ арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.

¹⁹ Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша.

²⁰ Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.

²¹ Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета.

²² Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.

²³ А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.

²⁴ И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера.

²⁵ И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан.

²⁶ Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха.

²⁷ Адорама, Узала, Дикла,

²⁸ Овала, Авимаила, Шева,

²⁹ Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове.

³⁰ Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.

³¹ Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.

³² Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.