269. Не може да се опише с думи каква е мъдростта на ангелите, но тя може да се изясни чрез няколко общи твърдения. Ангелите могат да изразят само с една дума онова, което човек не може да стори и с хиляди, а освен това в едната ангелска дума са заложени безброй неща, които думите на човешките езици не могат да предадат. Отделните слова, които ангелите изричат, съдържат верига от тайни мъдрости, които човешките науки никога не ще достигнат. Онова, което не изчерпват с думите на своята реч, ангелите допълват със звука, който съдържа чувството им спрямо предмета. Както се каза по-горе (виж гл. 236, 241), те изразяват своите чувства чрез звуците, а чрез думите изразяват идеите на мислите, които идват от чувствата. Ето защо онова, което се чува на Небето, наричат неизразимо. По същия начин ангелите могат да съберат в малко слова всичко, написано в която и да било книга, придавайки на всяка една дума смисъл, който я издига до вътрешната мъдрост. Речта им е съзвучна с чувствата, а всяка дума е съзвучна с идеите; думите им се менят по безброй начини според редиците предмети, които в своята цялост са предмет на тяхната мисъл. Само по звука на речта и по няколко произнесени слова вътрешните ангели могат да узнаят целия живот на говорещия, защото могат да разберат по менливите звуци, идващи от идеите в думите, неговата господстваща любов, в която сякаш са изписани подробностите на неговия живот. От тук проличава каква е мъдростта на аналите: тяхната мъдрост се отнася към човешката като десет хиляди към едно, бидейки сравнима с отношението на безбройните движещи сили в цялото тяло към предизвиканото от тях движение, което за човешките сетива изглежда като единично, или пък с отношението на хилядите предмети, които се виждат със съвършен микроскоп, към единия видим с невъоръжено око мъгляв предмет. Искам да поясня това положение с един пример: един ангел описа, според своята мъдрост, възраждането, като представи по определен ред тайни за него, на брой чак до сто, а всяка тайна съдържаше идеи, в които имаше други вътрешни тайни; правеше така отначало докрай, обяснявайки как се зачева наново духовният човек, как сякаш е носен в утробата, ражда се, расте и последователно се усъвършенства. Ангелът каза, че би могъл да увеличи тайните до хиляди; че онова, което е говорил, важи само за възраждането на външния човек и че има безброй много повече тайни за възраждането на вътрешния човек. От това, а също от много други неща, които чух от ангелите, ми стана ясно колко голяма е ангелската мъдрост, и съответно, колко голямо е невежеството на човека,които почти нищо не знае за възраждането, нито пък познава някои момент от процеса на възраждането, който протича в него.
