270. Сега ще кажа нещо за мъдростта на ангелите от третото или вътрешното небе и колко тя превъзхожда мъдростта на ангелите от първото или последното небе. Мъдростта на ангелите от третото или вътрешно небе е непостижима дори за ангелите, които обитават в последното небе, понеже вътрешните начала на ангелите от третото небе са отворени в третата степен, а началата на ангелите от първото небе - само в първата. Всяка мъдрост расте навътре и се усъвършенства във вътрешните начала, според това, колко те са отворени (гл. 208, 267). Тъй като вътрешните начала на ангелите от третото или вътрешното небе са отворени в третата степен, Божиите истина са сякаш изписани в тях, тъй като вътрешните начала на третата степен повече, отколкото началата на първа или втора, се съгласуват с формата на Небето, а пък формата на Небето произтича от Божията истина, значи, изградена е според Божията мъдрост. Ето защо Божиите истини се явяват за тези ангели като изписани, вложени в тях, или вродени — когато ги чуват, те незабавно ги признават и осъзнават, а после ги виждат сякаш поставени вътре в тях. Понеже са такива, ангелите от тези небеса никога не разсъждават над истините, още по-малко пък спорят дали някоя истина е достоверна или недостоверна; нито знаят какво е да вярваш или да имаш вяра, и питат: какво е вяра, щом като аз усещам и виждам, че нещата са такива? Те поясняват това чрез следното сравнение: ако някой види дом заедно с различните предмети в него и около него, би било нелепо да каже някому, че трябва да вярва в тяхното съществуване, и в това, че те са такива, каквито изглеждат. Или, ако някой види градина с дървета и плодове, нелепо ще бъде да каже на някого да има вяра в това, че градината е градина, че дърветата и плодовете са дървета и плодове, щом другият ясно ги вижда със своите очи. Ето защо ангелите там не споменават вярата, нито имат никаква идея за нея, не умуват върху божествените истини, а още по-малко спорят дали някоя истина е достоверна. Обаче ангелите от първото или крайното небе нямат Божиите истини записани върху вътрешните си начала, понеже за тях е открита само първата степен на живота; затова те разсъждават над истините, а пък които разсъждават, едва ли виждат нещо повече от предмета, който разглеждат, или излизат извън предмета единствено, за да потвърдят някак си своите заключения и, след като ги потвърдят, казват, че това било предметът на вярата и че те вярвали. Говорих по този въпрос с ангелите, които ми казаха, че между мъдростта на ангелите от третото небе и мъдростта на ангелите от първото небе има разлика като между светлото и тъмното. Дори сравниха мъдростта на ангелите от третото небе с великолепен дворец, разположен сред безкрайна райска градина, пълен с всичко необходимо за живота и заобиколен от всякакви красоти. Ангелите, които са в истините на мъдростта, могат да влизат в двореца и да виждат всичко в него, да бродят из градините накъдето си искат и да се наслаждават на всички чудеса. Иначе стоят нещата при онези, които разсъждават върху истините, а още повече при онези, които спорят за тях; тъй като не виждат истините чрез светлината на истината, а ги черпят от чужди мисли, или пък от буквалния смисъл на Словото, понеже не разбират вътрешния. Те казват, че на истините трябва да се вярва, или че хората трябва да имат вяра в онова, което те самите не искат по-дълбоко да погледнат. За тях ангелите казаха, че те не могат да се доближат и до първия праг на двореца на мъдростта, още по-малко да влязат в него или да се разхождат из неговите градини, защото се спират още при първата си крачка. Иначе стоят нещата при онези, които са в самите истини: нищо не ги задържа да вървят напред безспир, а съзрените истини водят всекиго, накъдето поиска, и разкриват пред него широки полета, понеже всяка истина се простира до безкрай и е свързана с много други. Казаха още, че мъдростта на ангелите от вътрешното небе се състои в това, че те виждат Божието и небесното във всеки предмет и множество чудеса в цели поредици от предмети. Защото всичко, което се явява пред очите им, е съответствие; така, когато виждат дворци и градини, техният взор не се спира върху онова, което им стои пред очите, ами прозира вътрешното съдържание, от което то произтича, тоест онова, на което то съответства. Тези начала им се явяват във всякакви разнообразни форми, ангелите виждат едновременно и непрекъснато безброй неща, които радват умовете им толкова, че ги карат да се чувстват извън себе си самите. Че онова, което се появява на Небето, съответства на Божественото, идващо при ангела от Господ, може да се види по-горе (гл. 170-176).
