1
Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
2
(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
3
И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
4
А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
5
А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
6
Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
7
А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8
Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9
Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.
10
Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
11
Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
12
Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13
Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14
Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
15
И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
16
Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
17
И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба.
18
А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
19
и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
20
Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
21
Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
22
Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23
Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
24
Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
25
Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
26
и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
27
Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
28
И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
29
И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30
Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
31
А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
32
И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
33
Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
34
И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35
Исус се просълзи.
36
Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
37
А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
38
Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
39
Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба.
40
Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
41
И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42
Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43
Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
44
Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
45
Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.
46
А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
47
Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
48
Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
49
А един от тях на име Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
50
нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
51
Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
52
и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
53
И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
54
Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
55
А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
56
И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
57
А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
