Question to Consider:
How does thinking from space and time limit the Lord and limit the influence of the spiritual world?
How does thinking from space and time limit the Lord and limit the influence of the spiritual world?
69. Божественото, бидейки отвъд пространството, изпълва със Себе Си всички пространства на Вселената. Пространството и времето са две характеристики, принадлежащи на материята. От тях в материалния свят човек изгражда представите в своето мислене, а след това и в разума си. Но ако остане само в тези представи и не издигне своето съзнание над тях, той по никакъв начин няма да може да осъзнае нищо от духовното и Божественото, тъй като ще ги облича в идеи, които са характерни само за пространството и времето, и поради това светлината на разума му ще остава чисто материална, а разсъжденията му за духовното и Божественото ще приличат на това да съди по видяното в нощния мрак за онова, което се вижда само на дневна светлина, откъдето и произлиза материализмът. Но който умее да издигне своето съзнание над представите си, базирани на пространството и времето, той преминава от мрака в светлината и започва да разбира (sapit) духовното и Божественото; и накрая вижда това, което е в тях и което произхожда от тях; и тогава тази светлина разсейва мрака на материалното и отстранява измамностите от центъра към периферията. Всеки човек, притежаващ разум, може да мисли извън двете характеристики на материята и когато действително започне да мисли по този начин, тогава ще твърди и вижда, че Божественото като Всеприсъстващо не се намира в пространството, както и ще може да потвърди и да види всичко, казано по-горе. Но ако той отрича Божественото Всеприсъствие и приписва всичко на материята, тогава той не желае да се издигне, макар че би могъл.