Ангелската Мъдрост за Божествената Любов и за Божествената Мъдрост #69

69. Божественото, бидейки отвъд пространството, изпълва със Себе Си всички пространства на Вселената. Пространството и времето са две характеристики, принадлежащи на материята. От тях в материалния свят човек изгражда представите в своето мислене, а след това и в разума си. Но ако остане само в тези представи и не издигне своето съзнание над тях, той по никакъв начин няма да може да осъзнае нищо от духовното и Божественото, тъй като ще ги облича в идеи, които са характерни само за пространството и времето, и поради това светлината на разума му ще остава чисто материална, а разсъжденията му за духовното и Божественото ще приличат на това да съди по видяното в нощния мрак за онова, което се вижда само на дневна светлина, откъдето и произлиза материализмът. Но който умее да издигне своето съзнание над представите си, базирани на пространството и времето, той преминава от мрака в светлината и започва да разбира (sapit) духовното и Божественото; и накрая вижда това, което е в тях и което произхожда от тях; и тогава тази светлина разсейва мрака на материалното и отстранява измамностите от центъра към периферията. Всеки човек, притежаващ разум, може да мисли извън двете характеристики на материята и когато действително започне да мисли по този начин, тогава ще твърди и вижда, че Божественото като Всеприсъстващо не се намира в пространството, както и ще може да потвърди и да види всичко, казано по-горе. Но ако той отрича Божественото Всеприсъствие и приписва всичко на материята, тогава той не желае да се издигне, макар че би могъл.