Небе и Ад #266

Door Emanuel Swedenborg

Bestudeer deze passage

  
/ 603  
  

266. Каква е мъдростта на ангелите, може да се установи по това, че те пребивават в светлината на небесата, а пък небесната светлина по своята същност е Божията исти­на или Божията мъдрост, като еднакво озарява вътреш­ния поглед на ангелите, който е умът, и външното им зрение, каквото са очите. За това, че небесната светли­на е Божията истина или Божията мъдрост, може да се види по-горе (гл. 126-133). Освен това ангелите обитават също в небесната топлина, която по своята същност е Божието благо или Божията любов; от небесната топли­на произлизат техните чувства и тяхното желание за мъдрост; за това, че топлината на Небето е Божието благо или Божията любов, може да се види в (гл. 133-140). Че ангелите са толкова надарени с мъдрост, че могат да се нарекат мъдрости, може да се заключи от обстоятелст­вото, че всички техни мисли и чувства протичат според формата на Небето, която е формата на Божията мъд­рост, както и че тяхното вътрешно начало, което възп­риема мъдростта, е съставено по същата форма. За това, че мислите и чувствата на ангелите следват фор­мата на Небето, което важи също за техните разумност и мъдрост, виж (гл. 201-212). Че ангелите притежават мъд­рост във висша степен, може да се установи по това, че речта им е реч на мъдростта, Която се лее непосредст­вено и спонтанно от мисълта, а тя идва от чувствата; значи ангелската реч е мисъл из чувството, добила Външ­на форма; затова нищо, най-вече нищо външно (чужди мисли, които се вмъкват в човешкото слово) не откъсва ангелите от Божието влияние. За това, че речта на анге­лите е реч на техните мисли и чувства, може да се види по-горе (гл. 234-245). За ангелската мъдрост допринася също обстоятелството, че всичко, което те виждат с очите и [което] усещат със сетивата, се съгласува с тях­ната мъдрост, защото всички предмети при тях са съответствия и значи външни представяния на онова, кое­то се отнася към мъдростта. Че всичко, което се явява на Небето, представлява съответствие на вътрешните начала на ангелите и значи е представяне на тяхната мъд­рост, виж по-горе (гл. 170-182). При това, мислите на анге­лите не са притискани или ограничени, както човешките мисли, чрез идеи, които да произтичат от времето и пространството, защото времето и пространството са присъщи на природата, а природното отвлича ума от духовното и лишава погледа на разума от широта. За това, че идеите на ангелите съществуват без време и без пространство, че, сравнени с човешките, са неограниче­ни, може да се види в (гл. 162-169 и 191-199). При това, мис­лите на ангелите не се свеждат до земното и материал­ното, нито се прекъсват от житейски грижи и нужди; те не отвличат ангелите от щастието на мъдростта, както става с мислите човешки в света. Господ им дава всичко даром: обличат се даром, хранят се даром, имат жилища даром (виж гл. 181-190); освен всичко това, даря­ват им се радости и наслади според мъдростта, приема­на от Господ. Казах това, за да се знае откъде ангелите имат толкова мъдрост.

  
/ 603