266. Каква е мъдростта на ангелите, може да се установи по това, че те пребивават в светлината на небесата, а пък небесната светлина по своята същност е Божията истина или Божията мъдрост, като еднакво озарява вътрешния поглед на ангелите, който е умът, и външното им зрение, каквото са очите. За това, че небесната светлина е Божията истина или Божията мъдрост, може да се види по-горе (гл. 126-133). Освен това ангелите обитават също в небесната топлина, която по своята същност е Божието благо или Божията любов; от небесната топлина произлизат техните чувства и тяхното желание за мъдрост; за това, че топлината на Небето е Божието благо или Божията любов, може да се види в (гл. 133-140). Че ангелите са толкова надарени с мъдрост, че могат да се нарекат мъдрости, може да се заключи от обстоятелството, че всички техни мисли и чувства протичат според формата на Небето, която е формата на Божията мъдрост, както и че тяхното вътрешно начало, което възприема мъдростта, е съставено по същата форма. За това, че мислите и чувствата на ангелите следват формата на Небето, което важи също за техните разумност и мъдрост, виж (гл. 201-212). Че ангелите притежават мъдрост във висша степен, може да се установи по това, че речта им е реч на мъдростта, Която се лее непосредствено и спонтанно от мисълта, а тя идва от чувствата; значи ангелската реч е мисъл из чувството, добила Външна форма; затова нищо, най-вече нищо външно (чужди мисли, които се вмъкват в човешкото слово) не откъсва ангелите от Божието влияние. За това, че речта на ангелите е реч на техните мисли и чувства, може да се види по-горе (гл. 234-245). За ангелската мъдрост допринася също обстоятелството, че всичко, което те виждат с очите и [което] усещат със сетивата, се съгласува с тяхната мъдрост, защото всички предмети при тях са съответствия и значи външни представяния на онова, което се отнася към мъдростта. Че всичко, което се явява на Небето, представлява съответствие на вътрешните начала на ангелите и значи е представяне на тяхната мъдрост, виж по-горе (гл. 170-182). При това, мислите на ангелите не са притискани или ограничени, както човешките мисли, чрез идеи, които да произтичат от времето и пространството, защото времето и пространството са присъщи на природата, а природното отвлича ума от духовното и лишава погледа на разума от широта. За това, че идеите на ангелите съществуват без време и без пространство, че, сравнени с човешките, са неограничени, може да се види в (гл. 162-169 и 191-199). При това, мислите на ангелите не се свеждат до земното и материалното, нито се прекъсват от житейски грижи и нужди; те не отвличат ангелите от щастието на мъдростта, както става с мислите човешки в света. Господ им дава всичко даром: обличат се даром, хранят се даром, имат жилища даром (виж гл. 181-190); освен всичко това, даряват им се радости и наслади според мъдростта, приемана от Господ. Казах това, за да се знае откъде ангелите имат толкова мъдрост.