¹ И Елиу продължавайки рече:

² Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.

³ Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си;

⁴ Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.

⁵ Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.

⁶ Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.

⁷ Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.

⁸ А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,

⁹ Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,

¹⁰ Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;

¹¹ И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;

¹² Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.

¹³ А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ги връзва;

¹⁴ Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.

¹⁵ Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им

¹⁶ И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.

¹⁷ Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,

¹⁸ Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.

¹⁹ Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?

²⁰ Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.

²¹ Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.

²² Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?

²³ Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?

²⁴ Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,

²⁵ В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.

²⁶ Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.

²⁷ Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,

²⁸ Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.

²⁹ Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?

³⁰ Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.

³¹ (Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),

³² Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;

³³ Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.

¹ Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

² Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

³ Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

⁴ След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

⁵ Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

⁶ Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

⁷ Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

⁸ Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

⁹ От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

¹⁰ Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

¹¹ Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

¹² Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо,

¹³ Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

¹⁴ Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

¹⁵ Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

¹⁶ Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? -

¹⁷ Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър.

¹⁸ Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

¹⁹ Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим думите си.

²⁰ Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

²¹ И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

²² Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

²³ Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

²⁴ Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

¹ Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:

² Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?

³ Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай.

⁴ Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:

⁵ Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?

⁶ На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,

⁷ Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

⁸ Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,

⁹ Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,

¹⁰ И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,

¹¹ И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?

¹² Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,

¹³ За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците

¹⁴ Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,

¹⁵ А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?

¹⁶ Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

¹⁷ Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

¹⁸ Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.

¹⁹ Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,

²⁰ За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?

²¹ Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!

²² Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,

²³ Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?

²⁴ Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?

²⁵ Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма,

²⁶ За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,

²⁷ За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?

²⁸ Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

²⁹ От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? -

³⁰ Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.

³¹ Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?

³² Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й?

³³ Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?

³⁴ Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?

³⁵ Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?

³⁶ Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?

³⁷ Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове

³⁸ Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?

³⁹ Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,

⁴⁰ Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?

⁴¹ Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

¹ Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

² Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

³ Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

⁴ Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

⁵ Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

⁶ За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

⁷ Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

⁸ Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

⁹ Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

¹⁰ Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¹¹ Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¹² Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?